Рамиро II Монаха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 3x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 17:
| място на смъртта = [[манастир Сан Педро]], [[Арагон]]
| погребан =
| предшественик = [[Санчо I Арагонски (V Наварски)|Санчо I Арагонски]]
| потомство = [[Петронила Арагонска]]
| наследник = [[Петронила Арагонска|Петронила]][[Файл:Red crown.png|15 px]]
| съпруга = [[Агнес Аквитанска]]
Ред 27:
| шести брак =
| династия =
| баща = [[Санчо I Арагонски (V Наварски)|Санчо I Арагонски]]
| майка = [[Фелисия де Руси, ]]
| герб = Cross of Alcoraz Arms.svg
| подпис = Signun Regis Remiro II d'Aragón.svg
Ред 34:
| общомедия =
}}
'''Рами́ро II Мона́х''' (исп. {{lang|es|Ramiro II el Monje; 1075 – 16 август 1157}}) – '''5-и крал на Арагон''' (1134—1137),1134 – син на крал [[Санчо I Арагонски (V Наварски1137)|Санчо I]] и Фелисия де Руси, дъщеря на граф Илдуин III Руси.
== Управление ==
[[Файл:Campanahuesca.jpg|мини|ляво|250px|Хосе Касадо дел Алисал. Камбаната от Уеска. [[Прадо]]]]
Рамиро II разбира, че се готви заговор срещу него, Рамиро изпраща посланик до абата на манастира Сент-Понс де Томерс, негов бивш наставник. Посланикът пристига, когато абатът е зает с подрязване на розите, на височина превишаваща средната линия. Абатът съветва краля да направи същото. Затова, Рамиро привиква най-знатните дворяни в [[Уеска]] под предлог да им покаже камбана, която ще се чува в цялото кралство, и когато се събират заповядва да бъдат обезглавени 12 предполагаеми предводители на заговора. Останалите, се изплашват и се отказват от своите планове да въстават против краля.
 
== БракПроизход ==
Роден е през [[1075]] година. Син е на крал [[Санчо I Арагонски|Санчо I]] и [[Фелисия де Руси]], дъщеря на граф [[Илдуин III Руси]].
Рамиро с позволение на папата се жени за вдовицата [[Агнес Аквитанска]] (Агнес дьо Поатие). Ражда им се дъщеря Петронила.
 
== Управление ==
След смъртта на брат му [[Алфонсо I Воин]] през 1134 година, Рамиро II наследява трона на [[Кралство Арагон]].[[Файл:Campanahuesca.jpg|мини|ляво|250px|Хосе Касадо дел Алисал. Камбаната от Уеска. [[Прадо]]]]
Рамиро II разбира, че се готви заговор срещу него, Рамирои изпраща посланик до [[Абат|абата]] на манастира Сент-Понс де Томерс, негов бивш наставник. Посланикът пристига, когато абатът е зает с подрязване на розите, на височина превишаваща средната линия. Абатът съветва краля да направи същото. Затова, Рамиро привиква най-знатните дворяни в [[Уеска]] под предлог да им покаже камбана, която ще се чува в цялото кралство, и когато се събират заповядва да бъдат обезглавени 12 предполагаеми предводители на заговора. Останалите, се изплашват и се отказват от своите планове да въстават против краля.
 
=== Брак с Агнес Аквитанска и смърт ===
През 1137 година Рамиро се отрича от престола, и се договоря за неин брак с граф Рамон Беренгер IV, граф на Барселона, който става регент на кралството. Рамиро се развежда с жена си и се връща в манастира в Сан Педро. Там той и умира на 16 август 1157 година.
Рамиро, с позволение на папата, се жени за вдовицата [[Агнес Аквитанска]] (Агнес дьо Поатие). Ражда им се дъщеря Петронила.
 
През 1137 година Рамиро се отрича от престола, и се договоря за неин брак с граф Рамон Беренгер IV, граф на Барселона, който става регент на кралството. Рамиро се развежда с жена си и се връща в манастира в Сан Педро. Там той и умира на [[16 август]] [[1157]] година. Наследява го дъщеря му [[Петронила Арагонска]].
Наследява го [[Петронила Арагонска]]
 
== Източници ==
* Belenguer, Ernest (2006). „Aproximación a la historia de la Corona de Aragón“. ''La Corona de Aragón. El poder y la imagen de la Edad Media a la Edad Moderna (siglos XII – XVIII)''. Sociedad Estatal para la Acción Cultural Exterior (SEACEX), Generalitat Valenciana y Ministerio de Cultura de España: Lunwerg, pp. 25–5325 – 53. ISBN 84-9785-261-3
* Bisson, Thomas N. (2000). ''The Medieval Crown of Aragon: A Short History''. Oxford: Clarendon Press.
* Chaytor, Henry John. (1933). ''A History of Aragon and Catalonia''. London: Methuan Publishing.
* Lapeña Paúl, Ana Isabel. (2008). ''Ramiro II de Aragón: el rey monje (1134–11371134 – 1137)''. Gijón: Trea. ISBN 978-84-9704-392-2
 
[[Категория:Монарси на Арагон]]