Юрий Венелин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.83.254.19 (б.), към версия на 85.130.19.105
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 20:
}}
 
'''Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин''' (псевдоним на '''Георги Хуца''') е [[руснаци|руски]] и украински [[славист]], [[българистика|българист]], [[фолклорист]], [[етнограф]], [[филолог]].
 
== Биография ==
Роден е на [[22 септември]] [[1802]] г. в село [[Тибава]] (днес в [[Закарпатска област]], [[Украйна]]) в свещеническо семейство от [[РусиниУкрайна|русинскиукраински]] произход.<ref>А. Н. Пипин, В. Д. Спасович, [http://liternet.bg/publish15/a_pipin/istoria/02.htm ІІ. Вековете на турското иго и началото на Възраждането]. В: ''История на българската литература'', под ред. на Албена Вачева, LiterNet, Варна 2006 (Първо издание. Кюстендил: Издава книжарницата на В. Д. Поборник, 1884).</ref> След като завършва гимназия в [[Ужгород]], постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в [[Лвов]]ския университет. По-късно заминава за [[Кишинев]], където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва [[медицина]], но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
 
През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
Ред 67:
{{СОРТКАТ:Венелин, Юрий}}
[[Категория:Украински учени]]
[[Категория:Украински фолклористи]]
[[Категория:Руски историци]]
[[Категория:Руски фолклористи]]