Железопътна линия 6 (България): Разлика между версии

Още по времето на [[Първа световна война|Първата световна война]] трасето за продължаване на линията към [[Куманово]] е подробно проучено, но към строеж не се пристъпва. След влизането във [[Втора световна война|Втората световна война]] на България е предоставено [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|администрирането]] на [[Вардарска Македония]] и части от [[Сърбия]], считано от [[19 април]]. От [[1 юни]] [[1941]] г. управлението и експлоатацията на железопътните линии на тази територия е предадено на БДЖ. Почти веднага се пристъпва към осъвременяване и усъвършенстване на изготвените от преди планове и започване на строителството. Строителството е по цялата дължина на линията. В най-тежкия участък [[Гюешево]] – [[Крива паланка]] (31,2 km) минималният радиус е 300 m, а от Крива паланка до Куманово (72,0 km) радиусът е 500 m. Максималният наклон е 15 ‰. По първоначалния проект по линията е трябвало да има 58 тунела с обща дължина около 16 700 m. В края на 1941 и началото на [[1942]] г. се извършват няколко съществени изменения на трасето от двете страни на гара Крива паланка. При това се изоставят 4 тунела, а два са обединени и така остават 53 с обща дължина 15 330 m. Най-дългият от тях е тунел № 1 – 2362 m, № 8 – 1113, № 24 – 902 m и № 33 – 712 m. От останалите тунели 32 са с дължина от 40 до 300 m. От първоначално предвидените 6 спирки остават 2. По цялата линия има 24 големи моста с отвор над 10 m и 285 други съоръжения с дължина под 10 m. Най-големият насип е с височина 22 m, а най-големият изкоп е с дълбочина 26 m. Към [[31 екемвридекември]] [[1943]] г. от всичките 53 тунела по линията са пробити 29 и са в различна степен на завършеност, а в процес на пробиване са други 11 броя. От мостовете с отвор над 10 m са изцяло завършени 3 и се строят други 3. От съоръженията с отвор над 10 m са изцяло завършени 90 броя и са в строителство други 25. Изцяло или частично са завършени земно-изкопните работи, подпорните стени и др. Извършените обеми строителство за [[1944]] г. не са известни. През септември същата година строителството е спряно. Едва в периода [[1954]] – [[1956]] г. по построеното трасе от Куманово в посока Крива паланка до гара [[Довезенци]] (около 30 km) е положен железен път и линията се ползва, но е с местно значение.