1810
редакции
({{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (Плюс източник, разширение.) |
||
'''Коренът''' в морфологията е [[морфема]], която носи основното значение на [[дума]]та.
Всяка дума има поне 1 корен, а съставните думи могат да имат и повече.<ref>{{cite book | title =Практическа българска граматика | last =Пашов | first =Петър | authorlink = | year =1994 | edition =второ допълнено издание | publisher =Издателство „Просвета“ | location =София | isbn =954-01-0339-8 | pages =47 }}</ref> Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми – [[представка]], [[наставка]], [[окончание]], [[определителен член]]. В езиците с [[Падеж (граматика)|падежи]] се добавя и съответната падежна форма.
Коренът е носител на „лексикалното значение на думата“, той е ядрото ѝ. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася в българския език най-вече за всички самостойни части на речта: [[Съществително име|съществителни]], [[Прилагателно име|прилагателни]], [[глагол]]и, [[Числително име|числителни]], [[Местоимение|местоимения]], [[Наречие|наречия]].
== Източници ==
<references />
{{мъниче|лингвистика}}
|