Строителни войски: Разлика между версии

В последните месеци на Първата световна война Министерството на войната обявява идеята да се създаде трудова повинност. За тази цел е назначена комисия в състав: председател генерал-майор [[Константин Кирков (офицер)|Константин Кирков]]; членове: полковник Иван Божков, подполковник [[Коста Николов (офицер)|Коста Николов]], подполковник Димитър Начев, генерал-лейтенант [[Стилиян Ковачев]], подполковник [[Тодор Георгиев]], [[Христо Чакалов]] – управител на БНБ, двама агрономи и един представител на Българската земеделска банка. Тя е натоварена със задачата да изработи първия закон. Комисията изработва закон, който се състои от 52 параграфа, но той така и не е приет от Министерския съвет. Впоследствие той остава основа за всички последващи закони. От 6 ноември 1919 г. е създадена нова комисия, която завършва законопроекта. Той е приет от XIX обикновено народно събрание. Трудовата повинност (задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата) влиза в сила на [[14 юни]] [[1920]] г. и е представена от правителството на [[Александър Стамболийски]]. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като '''Трудова повинност'''. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]] (по-късно вътрешен министър при [[Александър Цанков]]). Организационно се състои от шест производителни области с десет трудови задруги<ref>[http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11]</ref>. От 1921 г. трудовите области се преименуват на окръжни трудови бюра, като са увеличени на 15. Към Трудова повинност са създадени Образцова трудова шивашка работилница в Шумен, Тухларна фабрика в София, земеделски стопанства „Кабиюк“ в Шумен и в с. Калугерово, Пазарджишко, Обущарска работилница в с. Горна баня, модерна варджийница край Враца, свиневъдни станции в Белоградчик, Радомир и Сливен, риболовни групи във Варна и Оряхово, горски стопанства „Гешова планина“ в Берковица и „Гениш-ада“ в м. Лонгоза<ref>[http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11]</ref>. В периода 1920 – 1929 г. през трудовата повинност преминават 154 540 трудоваци.