Строителни войски: Разлика между версии

В последните месеци на Първата световна война Министерството на войната обявява идеята да се създаде трудова повинност. За тази цел е назначена комисия в състав: председател генерал-майор [[Константин Кирков (офицер)|Константин Кирков]]; членове: полковник Иван Божков, подполковник [[Коста Николов (офицер)|Коста Николов]], подполковник Димитър Начев, генерал-лейтенант [[Стилиян Ковачев]], подполковник [[Тодор Георгиев]], [[Христо Чакалов]] – управител на БНБ, двама агрономи и един представител на Българската земеделска банка. Тя е натоварена със задачата да изработи първия закон. Комисията изработва закон, който се състои от 52 параграфа, но той така и не е приет от Министерския съвет. Впоследствие той остава основа за всички последващи закони. От 6 ноември 1919 г. е създадена нова комисия, която завършва законопроекта. Той е приет от XIX обикновено народно събрание. Трудовата повинност (задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата) влиза в сила на [[14 юни]] [[1920]] г. и е представена от правителството на [[Александър Стамболийски]]. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като '''Трудова повинност'''. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]] (по-късно вътрешен министър при [[Александър Цанков]]). Организационно се състои от шест производителни области с десет трудови задруги<ref>[http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11]</ref>. От 1921 г. трудовите области се преименуват на окръжни трудови бюра, като са увеличени на 15. Към Трудова повинност са създадени Образцова трудова шивашка работилница в Шумен, Тухларна фабрика в София, земеделски стопанства „Кабиюк“ в Шумен и в с. Калугерово, Пазарджишко, Обущарска работилница в с. Горна баня, модерна варджийница край Враца, свиневъдни станции в Белоградчик, Радомир и Сливен, риболовни групи във Варна и Оряхово, горски стопанства „Гешова планина“ в Берковица и „Гениш-ада“ в м. Лонгоза<ref>[http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 11]</ref>. В периода 1920 – 1929 г. през трудовата повинност преминават 154 540 трудоваци.

 

 

Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. След падането на правителството на Ал. Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен. От 1934 г. трудовата повинност се извежда от състава на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и се подчинява на Министерството на войната. Със Заповед № 10 от 26 януари 1935 г. Главна дирекция на трудовата повинност се подчинява пряко на началника на Щаба на войската. Със заповед № 106 от 9 април 1936 г. на министъра на войната трудовите началници стават трудови офицери и подофицери. С новия закон за въоръжените сили на Царство България, приет на 15 юни 1940 г. се уреждат и някои от въпросите на трудовите войски. Подофицерите от войските се ползват с всички права и задължения на подофицерите от армията. Попълването на войските с офицери става с военнослужещи, завършили ШЗО и Школа за подготовка на трудови офицери. Към 1942 г. числеността на Трудови войски е над 80 000 души.<ref>[http://archives.government.bg/guides/9_P_SV.pdf Белчева, Ек. (съст.). Пътеводител по фондовете на Строителни войски в Държавен военноисторически архив-Велико Търново, 1920 – 2000, 2014, с. 13]</ref> Общият брой на трудовите дружини е 24 (като 12 нови са създадени само през 1942 г.). Трудоваците работят основно в строежа на пътища, обекти с военно значение, възстановяване на земеделско производство в Македония, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.