Лек крайцер: Разлика между версии

Развитието на леки крайцери в [[Кайзерлихе Марине|германския флот]] тръгва по друг път. [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] няма икономическите възможности да създаде два типа специализирани леки крайцери, пък и в тактически план проекта „Аретуза“ е оценен като прекалено слаб. Оценявайки строящият се в Германия за руския флот крайцер „[[Новик (бронепалубен крайцер, 1900)|Новик]]“, до известна степен прародител на скаутите, немските офицери смятат, че даже рекордната скорост не компенсира слабото въоръжение.<ref name="Germ_Cr_WWI">{{cite

Освен това [[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] си прави доста своеобразен експеримент, построявайки три леки линейни крайцера – ''„Корейджъс“'', ''„Глориъс“'' и ''„Фюриъс“''. По конструкция те са увеличени по размер леки крайцери, пък и силовата им установка е аналогична на крайцера ''„Чемпиън“'', но разчитана за 4 вала и с по-голям брой [[парен котел|котли]] – 18 вместо 8. по-късно тези екстравагантни кораби, получили прякора „белите слонове на адмирал Фишер“, са преустроени в [[самолетоносач]]и<ref>Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. – London, UK: Conway Maritime Press. 1980. С. 39.</ref>.

* Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919699-13019130-5.