Лекарство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени |
||
Ред 7:
Най-старият известен текст със съдържание от областта на медицината е [[Папирус Кахун|Папирусът Кахун]], създаден около 1800 г. пр.н.е.<ref>Griffith, F. Ll. ''The Petrie Papyri: Hieratic Papyri from Kahun and Gurob''</ref><ref>[http://www.reshafim.org.il/ad/egypt/timelines/topics/kahunpapyrus.htm The Kahun Gynaecological Papyrus]</ref> В него и други [[Древен Египет|древноегипетски]] текстове се описват различни медицински практики, като например използването на [[пчелен мед]] за лечение на инфекции.
Още в периода на [[2 хилядолетие пр.н.е.|второто хилядолетие пр.н.е]]. [[Вавилония|древновавилонската]] медицина е наложила използването на различни лечебни [[Крем (козметика)|кремове]] и [[таблетка|таблетки]], които да постигат целебен ефект.<ref name="Stol-99">H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), ''Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine'', p. 99, [[Brill Publishers]], ISBN
В същата епоха на [[Индустан|Индийския субконтинент]] в текстове на [[хиндуизъм|хиндуистката религия]] [[Атхарваведа]] се споменава за използването на лекарства за лечение на болести. В него се описват растителни отвари, които се използват в борбата срещу болестите.<ref>Atharvaveda XIX.34.9</ref> В основите на [[Аюрведа]] се залага на съчетанието на избрани древни билкови практики с голям набор от теоретически познания в областта на медицината и откриването на нови нозологични единици и целебни практики.<ref>Kenneth G. Zysk, ''Asceticism and Healing in Ancient India: Medicine in the Buddhist Monastery,'' Oxford University Press, rev. ed. (1998) ISBN
Смята се, че създаването на [[Хипократова клетва|Хипократовата клетва]] от [[5 век пр.н.е.]] се дължи на използването от древногръцките лекари на „смъртоносни лекарства“ донесени от Египет и други части на света.<ref name=Stol-99>H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), ''Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine'', p. 99, [[Brill Publishers]], ISBN
Първите аптеки са създадени в Багдад през [[8 век]], а първите инжективни препарати са създадени от Ammar ibn Ali al-Mawsili отново в района на днешен [[Ирак]]. В книгата [[De Gradibus]] на арабския учен [[Ал Кинди]] се разработва математическа връзка между организма и дозата на приложените лекарства.<ref>Felix Klein-Frank (2001), ''Al-Kindi'', in [[Oliver Leaman]] and [[Hossein Nasr]], ''History of Islamic Philosophy'', p. 172. [[Routledge]], London.</ref>
Ред 150:
=== Ентерално вкарване на лекарствата ===
Представлява начин на прилагане на лекарствените препарати през храносмилателния канал – през устата или ректума.
* Перорално вкарване (per os, p.o.). Лекарствените препарати се приемат през устата. Този начин се отличава с редица предимства, широко приложим е и е лесно достъпен. Не се изисква предварително стерилизиране на лекарствените средства поради бактерицидното действие на [[стомашен сок|стомашния сок]]. Транспортът на лекарствата от храносмилателния канал до кръвообращението е свързано с преминаването през [[Портна вена|портната вена]], а от там и през [[черен дроб|черния дроб]]. Тук част от лекарството се разрушава или инактивира в значителна степен. В други случаи някои съставки на храната може да променят свойствата на лекарствените средства, а често стомашния сок спомага за инактивиране на други или
* Ректално въвеждане (per rectum, p.r., per anum). При този начин лекарствените средства се въвеждат през [[анус]]а като попадат в лумена на [[ректум]]а. Има предимство пред пероралното прилагане поради постъпването на лекарствените средства в общото кръвообращение, чрез хемороидалния плексус като по този начин се избягва преминаването през черния дроб. Предпочита се при повръщания, някои чернодробни заболявания, нарушения на предни отдели на храносмилателната система както и лечение на локални процеси.
| |||