Иван Русев (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 43:
На 23 юни 1920 е назначен за Главен директор на [[Трудова повинност в България|Трудова повинност]], на която длъжност е до 20 май 1921 г. Активен член на [[Военен съюз (България)|Военния съюз]] и [[Народен сговор|Народния сговор]], Иван Русев е сред основните организатори на [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]]. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от [[Александър Цанков]]. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] след преврата и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], както и в последвалите [[Априлски събития в България (1925)|преследвания на комунисти]]. Критикува [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 г. година подкрепя крилото на [[Протогеровисти|протогеровистите]].<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.117, 129, 195.</ref>
 
След разделянето на Демократическия сговор през [[1932]] г.година се включва в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на Цанков, но през [[1934]] г.година го напуска. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.
 
Генерал-майорСлед [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.година в София. Присъдата е отменена с [[Решение №243 на Върховния съд]] от 1996 г. година.
 
== Военни звания ==