Хърватска война за независимост: Разлика между версии

[[Програмата на ООН за развитие]] в Хърватия в свой доклад от 2013 г. определя, че общият брой на жертвите на изнасилвания (от двата пола) и други форми на сексуални посегателства е между 1470 и 2205 души.<ref name="UNDP Sexual Violence">{{cite web|url=https://www.undp.org/content/dam/croatia/docs/Research%20and%20publications/socialinclusion/UNDP-HR-SEXUAL%20-VIOLENCE%20-IN%20-CONFLICT-RESEARCH-ENG-2014.pdf|title=Assessment of the Number of Sexual Violence Victims during the Homeland War of the Republic of Croatia and Optimal Forms of Compensation and Support to Victims|publisher=UNDP|format=PDF|access-date= 22 януари 2020}}</ref> Повечето от жертвите са несърби и са нападани от сърби.<ref name="UNDP Sexual Violence" /> Най-голям брой изнасилвания са извършени в Източна Славония: между 380 и 570.<ref name="UNDP Sexual Violence" /> Хърватските сили пък са отговорни за 94 – 140 изнасилвания в хода на операциите „Мълния“ и „Буря“.<ref name="UNDP Sexual Violence" />

 

 

Сръбските военни разходи са дори още по-големи. През 1992 г. 81% от средствата са пренасочени към сръбските военни кампании.<ref>{{cite news | newspaper= The New York Times | url = https://www.nytimes.com/1991/12/21/world/yugoslav-breakup-gains-momentum.html | title = Yugoslav Breakup Gains Momentum | author= Chuck Sudetic | date = 21 декември 1991 | accessdate= 20 януари 2011}}</ref> Тъй като значителна част от федералния бюджет до 1992 г. е предоставяна от Словения и Хърватия, най-развитите републики в Югославия, липсата на федерални приходи бързо довежда до отчаяно отпечатване на пари, с които да се финансират правителствените операции. Това се превръща в тежък епизод на [[хиперинфлация]] – между октомври 1993 г. и януари 1995 г. Югославия, тогава съставена от Сърбия и Черна гора, претърпява хиперинфлация от квадрилион процента.<ref>{{cite news | newspaper= The Wall Street Journal | url = https://blogs.wsj.com/economics/2009/05/08/hyper-hyper-inflation/ | title = Hyper Hyper-Inflation | author= Bob Davis | date = 8 май 2009 | accessdate= 20 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|title=The Worst Episode of Hyperinflation in History: Yugoslavia 1993 – 94 |url= http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/hyper.htm#YUGO |publisher= San Jose State University | accessdate=20 януари 2011}}</ref>

Много хърватски градове попадат под обстрела на артилерия, ракети или авиационни бомби от силите на РСК или ЮНА. Приблизително 2 милиона мини са положени из различни части на Хърватия през войната. Повечето от тях не са залагани по някакъв модел, а поставянето им не е записвано никъде.<ref>{{cite journal |vauthors=Soldo S, Puntarić D, Petrovicki Z, Prgomet D |title=Injuries caused by antipersonnel mines in Croatian Army soldiers on the East Slavonia front during the 1991 – 1992 war in Croatia |journal=Military Medicine |volume=164 |issue=2 |pages=141 – 4 |date=февруари 1999 |pmid=10050574|doi=10.1093/milmed/164.2.141 |doi-access=free }}</ref> Десетилетие след войната, през 2005 г., по бившите фронтови линии все още стоят заровени около 250 000 мини на площ от около 1000 km².<ref>{{cite news |publisher=BBC |work=BBC News | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/6701517.stm | title = Croatian bees sniff out landmines | author= Nicholas Walton | date = 30 май 2007 | accessdate= 17 януари 2010}}</ref> Над 1900 души са убити или ранени от мини в Хърватия от началото на войната, включително над 500 след края ѝ.<ref>{{cite web | publisher = Croatian Mine Action Centre | url = http://www.hcr.hr/en/aktualnostCijela.asp?ID=1245 | title = Mine victims assistance (MVA) | year = 2010 | accessdate = 17 януари 2010 | archive-url = https://www.webcitation.org/6DAm0XQIO?url=http://www.hcr.hr/en/aktualnostCijela.asp?ID=1245 | archive-date = 25 декември 2012 | url-status = dead }}</ref> Между 1998 и 2005 г. Хърватия похарчва 214 милиона евро по различни програми за миночистене.<ref>{{cite web | publisher = International Committee of Red Cross | url = http://www.icrc.org/eng/resources/documents/misc/croatia-mines-300905.htm | title = Croatia: safe playgrounds in danger zones | author= Marcin Monko | date = 30 септември 2005 | accessdate= 17 януари 2010}}</ref> Към 2009 г. всички останали неизчистени минни полета са ясно обозначени.<ref name="EUObserver-mines-2009">{{cite web | work = EUobserver | url = http://euobserver.com/886/28527 | title = Croatian region calls for EU aid on landmines | date= 10 август 2009 | author= Valentina Pop | accessdate= 17 януари 2010}}</ref>

 

 

Генералите Павле Стругар и Миодраг Йокич са осъдени от трибунала съответно на 8 и 7 години затвор за това, че са бомбардирали Дубровник.<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/01/31/world/europe/31iht-serbs.html?_r=1&scp=1&sq=pavle%20strugar%20miodrag%20jokić%207%20years&st=cse|title=General guilty in Dubrovnik attack|work=The New York Times|date=1 февруари 2005|accessdate=11 април 2011}}</ref> Срещу бившия президент на Република Сръбска Крайна [[Горан Хаджич]] също е започнато дело, но той умира през 2016 г. През 2018 г. [[Войслав Шешел]] е осъден на 10 години за [[престъпления срещу човечеството]] чрез преследването и депортирането на хървати от Войводина през 1992 г.,<ref>{{cite news|title=UN court quashes acquittal of Serb politician for war crimes|publisher=Irish Times|url=https://www.irishtimes.com/news/world/europe/un-court-quashes-acquittal-of-serb-politician-for-war-crimes-1.3458569|date=11 април 2018}}</ref> като след това са му прибавени още 4 години и 9 месеца за неуважение към съда.