От първославянската ''*gybanica'' със значение на „сгъване, прегъване“. Сравнете със сръбско-хърватската ''гибаница''. „Банѝца“ със значение на съпруга на бан (владетелствовладетелско звание) е присъща на местните говори, среща се и като „ба̀новица“ и „ба̀невица“. Те са от първославянската ''*banъ'', от която са се развили сръбско-хърватската ''бан'' и словенската ''bán''. На свой ред тя е заемка от тюркски език, най-вероятно от аварското владетелство звание ''bajan'', от първотюркската ''*bāy'' „богат, благороден“.