Битка при Филипи: Разлика между версии

След убийството на Цезар, Брут и Касий, двамата главни заговорници, известни още като „[[Юлий Цезар#Убийство|Освободители]]“ (''Liberatores'') решават да напуснат [[Италия]] и поемат контрола над всички източни провинции (от Гърция и [[Македония (провинция)|Македония]] до [[Сирия (римска провинция)|Сирия]]) и съюзнически източни царства [[Елинистически Египет]] и [[Партско царство]]. В [[Рим]] тримата главни цезариански лидери (Октавиан, Антоний и [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]]), които контролират почти цялата [[римска армия]] на запад, преодоляват съпротивата на [[сенат]]а и създават Втори триумвират. Една от първите им задачи е да унищожат армиите на „освободителите“, като по този начин не само ще имат пълен контрол над римските владения, но и ще отмъстят за смъртта на Цезар.

 

 

Брут и Касий не желаят да влизат в явна битка, а по-скоро предпочитат да изчакат и да използват превъзходството на своя флот за да блокират доставките на продукти за триумвирата от Италия. Те прекарват предходните месеци в разграбване на гръцките градове и в събиране на такси от съюзниците си, за да увеличат военните си средства, след което се събират в [[Тракия]] с римските легиони от [[Източни провинции|източните провинции]]. С превъзхождащите си сили са в състояние да обходят във фланг Норбан и Сакса, които са принудени да се върнат на запад към Филипи. По този начин, Брут и Касий могат да вземат добра защитна позиция държейки височините на Виа Егнация на около 3,5 км. на запад от Филипи. На юг е разположено [[блато]], за което се предполага че е непроходимо, а на север са хълмове, през които също е невъзможно да се премине. Те имат и достатъчно време да укрепят допълнително позицията си с [[Земен вал|насипи]] и [[ров]]ове. Брут разполаг лагерът си на север, докато Касий разполага своя в южната част на Виа Егнация. Антоний пристигайки скоро разполага армията си на юг от Виа Егнация, докато Октавиан разполага легионите си на север от пътя.

От останалата армия на „освободителите“ е отделена част около 14 000 души, която е включена в редиците на армията на триумвирата. Старите ветерани са изпратени обратно в Италия, но някой от ветераните останават в град Филипи, който става Римска колония (''Colonia Victrix Philippensium'').

 

 

Битката при Филипи отбелязва най-високата точка в кариерата на Марк Антоний: по това време той е най-известният и могъщ римски военачалник и главен партньор във Втория триумвират. Този период определено е връхната точка в живота на Антоний.