Лъв XIII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-((?:(?:\b|0)[5-9]|1\d|[2-9][05-9]|[23]00)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2)
Ред 22:
Винченцо Печи следва в Езуитския колеж във [[Витербо]] от [[1818]] до [[1824]] г., продължава обучението си в Колежа на [[Рим]] до [[1832]] г., като едновременно завършва Дипломатическата академия на свещениците. През [[1836]] г. става [[доктор]] по [[теология]] на Архигимназията на Рим и доктор по цивилно и канонично право на [[Университет „Ла Сапиенца“|Римския университет „Ла Сапиенца“]]. През [[1838]] г. става [[епископ]]. Няколко години ръководи различни курии и работи в държавния секретариат на Ватикана, който се занимава с външната политика. От [[1840]] до [[1846]] г. е папски [[нунций]] в [[Белгия]] и се проявява като добър дипломат. През 1846 г. Печи е назначен за [[архиепископ]] на [[Перуджа]], Северна Италия. Защитава активното участие на католиците в политическия живот. На [[19 декември]] [[1853]] г. Печи е назначен за кардинал, а през 1877 г. тогавашния папа го назначава за [[камерлинг]] на кардиналската колегия.
 
На [[20 февруари]] [[1878]] г. Винченцо Печи е избран за 256-яия папа на [[католицизъм|католическата църква]] и приема името Лъв XIII. За времето на своя 25-годишен [[понтификат]] Лъв XIII издава рекорден брой [[енциклика|енциклики]] – над 60, в историята на Папството. Той учредява съществуващата и днес ватиканска банка [[Банко ди Рома]] през [[1880]] г.
 
Папа Лъв XIII е автор на първата социална енциклика „[[Rerum novarum]]“ („За новите неща“) ([[1891]] г.). В сферата на външните отношения на Ватикана той полага усилия за укрепването на връзките с правителствата на [[Велики сили|Великите сили]].