Облак: Разлика между версии

'''Облаците''' са [[аерозол]]ни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни [[Капка|капчици]], ледени кристали или други частици, висящи в [[атмосфера]]та на дадена [[планета]].{{hrf|National Weather Service|2013}} Тези капчици или кристали може да са съставени от [[вода]] или други вещества. На [[Земя]]та облаците се образуват в резултат на насищането на въздуха при охлаждането му до [[точка на оросяване|точката на оросяване]] или в резултат на достигането на достатъчна влажност, обикновено под формата на [[водна пара]], от съседен източник, така че точката на оросяване да се повиши до преобладаващата температура. Облаците се виждат в земната [[хомосфера]], включваща [[тропосфера]]та, [[стратосфера]]та и [[мезосфера]]та. Изучаването на облаците се нарича нефология и представлява клон на [[метеорология]]та.

ОБЛАЦИТЕ СЕ НАМИРАТ НА РАСТОЯНИЕ ПИШКА ДО ПИШКА.При именоването на облаците в техните съответни атмосферни слоеве се използват две форми – латинска и разговорна. Типовете облаци в тропосферата, най-близкия до земната повърхност атмосферен слой, имат латински наименования, въведени с универсалната номенклатура на [[Люк Хауърд]]. Официално предложена през 1802 година, тя става основа на съвременната международна система, която разделя облаците на пет физически ''форми'', които се появяват в някои или във всички ''нива'' (''етажи''). Тези физически типове, в приблизителен нарастващ ред на конфективната активност, са ''слоести'', ''перести'', ''слоесто-купести'', ''купести'' и ''купесто-дъждовни''. Физическите форми се разделят по височина на десет основни родотипа. Латинските имена на родовете от висока ниво се образуват с представката ''cirro''-, а тези за средно ниво – с представката ''alto''-. Повечето родове се подразделят допълнително на видове, а те – на разновидности. Много ниските слоести облаци, които достигат до земната повърхност, се наричат с разговорното име [[мъгла]], но нямат латинско наименование.