Мета-етика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-състой +състои, - теорити + теорети, -особенн +особен, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Мета-етиката''' е клон на [[етика]]та занимаващ се с природата, хоризонта и значението на моралните решения.<ref>{{cite web|url=https://www.iep.utm.edu/metaethi/|title=Metaethics|date= |publisher=utm.edu|accessdate=21 април, 2020 г.}}</ref> Заедно с нормативната и [[приложна етика|приложната етика]] формира основните три разклонения на етиката, изучавани от философите.
 
Докато нормативната етика се отнася до въпроси като "Какво„Какво трябва да направя?", мета-етиката се занимава с въпроси като "Какво„Какво е добротата?" и "Как„Как можем да различим кое е добро и кое е лошо?", опитвайки се да разбере предположенията свързани с нормативните теории. Друго често разграничение е че нормативната етика включва първостепенни или съществени въпроси; мета-етиката включва второкласни или формални въпроси.
 
Някои теоретици смятат че е нужна метафизична причина за правилна оценка на съществените морални теории и за взимането на практични морални решения; други са на противоположното мнение и смятат, че изучаването на моралните решения за правилните деиствия може да ни покаже истинското естество на морала.
Ред 12:
# Как моралните решения могат да бъдат подкрепени или защитени? (морална [[епистемология]])
 
Въпрос от първия тип може да бъде, "Какво„Какво значат думите 'добро', 'лошо', 'правилно' и 'грешно'?" Втората категория включва въпроси свързани с това дали моралните решения са универсални или относителни, от един тип или от много. Въпроси от третия тип са такива като "как„как бихме могли да знаем дали нещо е правилно или грешно"грешно“. Според Гарнър и Розен отговорите на трите основни въпроса "не„не са несвързани и понякога отговора на един води до отговора на друг."
 
Мета-етичната теория се различава от нормативната с това че не се опитва да определи специфичните избори като по-добри, по-лоши, добри, лоши или зли; въпреки че може да има значителни последици върху валидността и значението на нармативните етични твърдения. Отговорът на които и да било от горните три въпроса не би бил сам по себе си нормативно етично твърдение.
 
== Морална семантика ==
Тези теории опитват да отговорят на първия въпрос отгоре, "Какво„Какво е значението на моралните условия или решения?" Отговорите може да повлияят и на другите два въпроса.
 
=== Централизъм и децентрализъм ===
Друг начин за категоризиране на мета-етичните теории е разграничението между централистките и децентралистките теории. Дебата между двете теории се състои около връзката между така наречените "тънка"„тънка“ и "плътна"„плътна“ концепция за моралността. Тънките морални концепции са тези като добро, лошо, правилно и грешно; плътните морални концепции са тези като смелост, несправедливост, справедливост или нечестност. Докато и двете страни се съгласяват, че тънките концепции са по общи, докато плътните са по специфични, централистите смятат, че тънките концепции предшестват плътните и че вторите са зависими от първите. Според тях, човек първо трябва да разбере думи като "правилно"„правилно“ и "трябва"„трябва“ преди да разбере такива като "справедлив"„справедлив“ и "неприятен„неприятен“." Децентрализма отхвърля това виждане, смятайки че двете концепции са на едно ниво и дори че плътните концепции са достатъчна отправна точка за разбирането на тънките.
 
Децентрализма е от особено значение за етичните натуралисти в късната част на 20-и век и ранната част на 21-ви век като част от аргумента им, че нормативността е неразделна част от езика и че няма начин по който да бъдат анализирани плътните морални концепции само чрез описателни елементи свързани с тънка морална оценка, подкопавайки всяка фундаментална разлика между факти и норми. Алън Гибард, [[Ричард Хеър]] и Саймън Блекбърн подкрепят разграничението между факти и норми.