Мета-етика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-състой +състои, - теорити + теорети, -особенн +особен, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Мета-етиката''' е клон на [[етика]]та занимаващ се с природата, хоризонта и значението на моралните решения.<ref>{{cite web|url=https://www.iep.utm.edu/metaethi/|title=Metaethics|date= |publisher=utm.edu|accessdate=21 април, 2020 г.}}</ref> Заедно с нормативната и [[приложна етика|приложната етика]] формира основните три разклонения на етиката, изучавани от философите.
Докато нормативната етика се отнася до въпроси като
Някои теоретици смятат че е нужна метафизична причина за правилна оценка на съществените морални теории и за взимането на практични морални решения; други са на противоположното мнение и смятат, че изучаването на моралните решения за правилните деиствия може да ни покаже истинското естество на морала.
Ред 12:
# Как моралните решения могат да бъдат подкрепени или защитени? (морална [[епистемология]])
Въпрос от първия тип може да бъде,
Мета-етичната теория се различава от нормативната с това че не се опитва да определи специфичните избори като по-добри, по-лоши, добри, лоши или зли; въпреки че може да има значителни последици върху валидността и значението на нармативните етични твърдения. Отговорът на които и да било от горните три въпроса не би бил сам по себе си нормативно етично твърдение.
== Морална семантика ==
Тези теории опитват да отговорят на първия въпрос отгоре,
=== Централизъм и децентрализъм ===
Друг начин за категоризиране на мета-етичните теории е разграничението между централистките и децентралистките теории. Дебата между двете теории се състои около връзката между така наречените
Децентрализма е от особено значение за етичните натуралисти в късната част на 20-и век и ранната част на 21-ви век като част от аргумента им, че нормативността е неразделна част от езика и че няма начин по който да бъдат анализирани плътните морални концепции само чрез описателни елементи свързани с тънка морална оценка, подкопавайки всяка фундаментална разлика между факти и норми. Алън Гибард, [[Ричард Хеър]] и Саймън Блекбърн подкрепят разграничението между факти и норми.
|