Катинско клане: Разлика между версии

| тип = [[масово убийство]] чрез разстрел

'''Катинското клане''' ({{lang|pl|Zbrodnia katyńska}}; {{lang|ru|Катынский расстрел}}) е [[СССР|съветско]] [[военно престъпление]] – масово убийство по време на [[Вторатамасово световна войнаубийство]] на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) по време на съветската инвазия в Полша през [[Втората световна война]]<ref name="Dnevnik-16-04-2012">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/04/16/1808669_sudut_v_strasburg_v_katin_prez_1940g_e_izvursheno/| заглавие = Съдът в Страсбург: В Катин през 1940 г. е извършено военно престъпление| достъп_дата = 16 април 2012| дата = 16 април 2012| труд = Дневник.БГ| издател = Икономедиа АД}}</ref>, извършено от служители на съветското [[НКВД]].

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност [[Катин (село)|Катин]] ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на [[Полша|полски]] офицери. [[Нацистка Германия|Германците]] огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на [[Йосиф Сталин]] още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана [[Международна независима комисия за разследване на Виницката трагедия|комисия]]. Германия настоява в комисията да участва [[Международен червен кръст|Международният червен кръст]], но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване<ref>Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685</ref>. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.<ref name="katin9181">[http://community.livejournal.com/ru_katyn/9181.html Залогът Катин и Българскатабългарската следа в него], Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004.</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">П. Мешкова, Д. Шарланов. [http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд].</ref> След [[Деветосептемврийския преврат|смяната на властта]] в [[България]] доцент Марков е съден от [[Народен съд|Народния съд]] и оправдан. <ref name="katin9355">[http://community.livejournal.com/ru_katyn/9355.html Залогът Катин и Българскатабългарската следа в него], Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов"/> По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред [[Нюрнбергски процеси|съда в Нюрнберг]], където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. <ref name="katin9181" />

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна [[ексхумация]] и обвиняват за случилото се [[Вермахт]]а. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на [[1941]] г. от германците. Става дума за близо 22 000 [[поляци]]<ref name="Dnevnik-16-04-2012" />. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формалноофициално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела.<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/Заявление_ТАСС_от_14_апреля_1990_года Заявление на ТАСС от 14 април 1990 г.] {{икона|ru}} </ref> По-късно [[Борис Елцин]] разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на [[НКВД]].

След това изказване, в което категорично се разграничава [[Русия]] от [[Съветски съюз|Съветския съюз]] и [[руснаци]]те от [[болшевики]]те, някои [[масмедия|масмедии]] отправят критики, че Путин не се е извинил на полския народ. Бившият руски президент дава следния отговор: {{цитат|Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин.|}}

-->На 16 април 2012 г. [[Европейски съд по правата на човека|Европейският съд запо правата на човека]] постановява, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определя случилото се като военно престъпление. <ref name="Dnevnik-16-04-2012" />