Марин Големинов: Разлика между версии

Роден е в [[Кюстендил]]. Баща му [[Петър Големинов]] е юрист от Прилеп. Когато е на 7 години, семейството се премества в Горна Джумая (днешен [[Благоевград]]). Взема уроци по теория на музиката. През 1927 г. постъпва в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София, където учи цигулка, камерна музика и теоретични музикални дисциплини. През 1931 – 1934 г. следва композиция в Париж („[[Скола Канторум]]“), при известния френски композитор и педагог [[Венсан д'Енди]], и диригенство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор [[Пол Дюка]] в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал.

 

След завръщането си в България (1934) става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Последователно е учител по музика в [[Софийска класическа гимназия|Първа]] и [[22 СОУ „Георги С. Раковски“|Втора мъжка гимназия]] в София. Редовен преподавател в [[Национална музикална академия|Музикалната академия]] от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация. През 1930 г. дава първия си авторски концерт. През 1934 г. пише „Първи струнен квартет“, първата акапелна хорова песен „Луд гидия“ по [[Пенчо Славейков]] (наградена на Славянския хоров конкурс в [[Белград]]). През 1936 г. едновременно участва като изпълнител в състава на квартет „Аврамов“, дирижира концертите на Камерния оркестър при [[Радио София]], за който написва няколко сюити („Балкан“, „Гайдар“, „Сюита от 5 македонски народни песни“), „Втори струнен квартет“ и др.