Електрически разклонител: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 8:
Поради различните експлоатационни условия при ползване - дължината на използвания шнур за провеждане на електрическия ток, необходимата механична и електрическа натовареност на [[шнурове]]те за разклонителите са различни. Щепселните кутии също са различно изпълнение. Използваните двуполюсни щепселни кутии за разклонители за бита са от типа „шуко“ за открита инсталация и са за напрежение от 250 V с работен ток до 10 А.<ref>Петков, инж. Любомир Ц., Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“, София, 2006, с. 97, ISBN -10: 954-03-0536-3</ref> В
 
Разклонителите за бита се произвеждат с конструктивни елементи, параметри и характеристики за открита електрическа инсталация. Обикновено са с дължина от 1,5 до 10 метра. За връзка на щепселните съединения се използва шнур с [[каучук]]ова изолация или изолация от [[поливинилхлорид]], преносен, лек тип. С тях се свързват подвижни консуматори при допустими малки механични сили оказвани върху шнура. Обикновено фабрично произвежданите разклонители се предлагат с шнурове с три жила със сечение 1,5 mm<sup>2</sup> или повече от жила изолирани, усукани помежду си и с обща [[каучук]]ова или поливинилхлоридна обвивка, наричана '''шланг'''. Има нормативни документи за конструкцията на шнуровете третиращ всеки използван вид материал, сечение, изолация и норма за препоръчван допустим работен режим за безопасното използваве, за да се избегне възможното прегряване. Например прието е като норма максимално допустим ток за продължително ползване на разклонители с шнурове от този вид при сечение 1,5 mm<sup>2</sup> да е до 23 [[Ампер|A]], при сечение 2,5 mm<sup>2</sup> да е до 30 А. <ref>Петков, инж. Любомир Ц., Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“, София, 2006, приложение 3, табл. 1, с. 384, ISBN -10: 954-03-0536-3</ref>
 
== Удължители ==
Разклонителите за производствени, монтажни, строителни цели и сервизни нужди се наричат още '''удължители''', поради значително по-голямата дължина на шнура и за по-висока механична здравина имат по-дебела шланговата покривка. Поради тежките условия на експлоатация в разклонителите-удължителиудължителите се влагат двуполюсни щепселни кутии за открита инсталация или по-често такива във водозащитено изпълнение със самозатварящи се капаци. За специални цели при необходимост от по-висока електрическа мощност, се използват щепселни кутии за открита уредба или водозащитено изпълнение с контактни гнезда за плоски щифтове в дву - или три полюсно изпълнение със заземителен щифт за 250 V или 380 V и за ток 15 А или за 25 А. Произвеждат се и се използват с шлангови шнурове от типа преносими, леки, средни и тежки. Тези разклонители-удължители за удобство се произвеждат под формата на макара с намотан на нея шнур и монтирани на макарата щепселни кутии. РазклонителиУдължители с най-малкото сечение на шнура за този тип разклонители е 0,5 mm<sup>2</sup>, но гамата от други стандартни сечения на проводниците е голяма и при необходимост се ползват тежки шнурове с дебела шлангова покривка и с тоководещи жила до стандартното сечение от 70 mm<sup>2</sup>. Този тип се използва и е популярен с наименованието шлангови кабели. Максимално допустимият ток за двужилен шнур при сечение 2,5 mm<sup>2</sup> е 33 А, а при сечение 4 mm<sup>2</sup> има допустим максимален ток 43 А. Трижилен шнур от този тип, има максимално допустим работен ток за тези сечения съответно 28 А и 36 А. <ref>Петков, инж. Любомир Ц., Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“, София, 2006, приложение 3, табл. 5, с. 386, ISBN -10: 954-03-0536-3</ref>
 
== Бележки ==