Разклонителите за производствени, монтажни, строителни цели и сервизни нужди се наричат още '''удължители''', поради значително по-голямата дължина на шнура и по-дебелата шланговата покривка за по-висока механична здравинаустойчивост имати по-дебела шланговата покривказдравина. Поради тежките условия на експлоатация в удължителите се влагат двуполюсни щепселни кутии за открита инсталация или по-често такива във водозащитено изпълнение със самозатварящи се капаци. За специални цели при необходимост от по-висока електрическа мощност, се използват щепселни кутии за открита уредба или водозащитено изпълнение с контактни гнезда за плоски щифтове в дву - или три полюсно изпълнение със заземителен щифт за 250 V или 380 V и за ток 15 А или за 25 А. Произвеждат се и се използват с шлангови шнурове от типа преносими, леки, средни и тежки. Тези разклонители-удължители за удобство се произвеждат под формата на макара с намотан на нея шнур и монтирани на макарата щепселни кутии. Удължители с най-малкото сечение на шнура за този тип разклонители е 0,5 mm<sup>2</sup>, но гамата от други стандартни сечения на проводниците е голяма и при необходимост се ползват тежки шнурове с дебела шлангова покривка и с тоководещи жила до стандартното сечение от 70 mm<sup>2</sup>. Този тип се използва и е популярен с наименованието шлангови кабели. Максимално допустимият ток за двужилен шнур при сечение 2,5 mm<sup>2</sup> е 33 А, а при сечение 4 mm<sup>2</sup> има допустим максимален ток 43 А. Трижилен шнур от този тип, има максимално допустим работен ток за тези сечения съответно 28 А и 36 А. <ref>Петков, инж. Любомир Ц., Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“, София, 2006, приложение 3, табл. 5, с. 386, ISBN -10: 954-03-0536-3</ref>
