Анатема: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
Анатемата като [[етимология|етимологично]] [[понятие]] и [[термин]] е дошло в [[български език|българския език]] от [[гръцки]]я. Анатемосаните противници на църквата са поставени извън църковните закони и [[право]] (тъй като през [[Средновековие]]то църквата осъществява цялостна [[юрисдикция]] върху обществените отношения), след което се подлагани на различни преследвания и [[наказание|наказания]].
По време на [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] и двете църкви ([[Римска курия|Римската курия]] и [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]) се поставят взаимно под анатема. [[Католицизъм|Католицизмът]] допуска
В Източноправославната църква дори архиерей няма право да произнася самоволно анатема към някого, камо ли обикновен християнин. Анатемата е формално заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от хора са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Светия Дух и са напуснали Църквата самоволно, покорявайки съзнателно собствената си воля на Дявола, като с това са се отделили от обществото на православно вярващите. Това означава, че не Църквата отделя човек от Бога чрез някакъв официален акт, нито йерарсите поставят някого под анатема, нито Бог отлъчва някого от Себе Си, а човекът сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат и дара на Светия Дух, даван при кръщението, и се отдалечава от Бога.
| |||