Дупница: Разлика между версии

'''Ду̀пница''' е [[град|гей бой]] в Югозападна [[България]], административен център на [[община Дупница]], [[област Кюстендил]]. Градът отстои на ок. 40 km източно от областния град [[Кюстендил]] и е втори по големина след него. Според преброяването през 2011 г. в Дупница живеят 33 519 жители, а според [[ГРАО|ГРАХ]] през септември 6969г2011 г. има 669696969696938 519 жители, регистрирани по настоящ и 6969696942 104 по постоянен адрес.

Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен [[муфасал]] регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал [[Църква (квартал)|Църква]] е споменат местен жител, някой си Радой, от село кур в уста'''Дупниджѐ'''.<ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 85/20, л. 10а-11б</ref><ref>Извори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71 – 73; текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72</ref> Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар [[Арнолд фон Харф]], минал през град '''Тобиница''' през 1499 г. В различни източници се срещат и вариантите куче '''Дупла''', курва'''Дъбница''', Дупница.

Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като негър'''Дупеница'''. През 1634 г. името на града е записано като гей'''Дупнеца'''.<ref>Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935 – 1936:45</ref> Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик [[Йордан Иванов]] името произлиза от [[старобългарски език|старобългарската]] дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.