Поделби на Полша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-воевод +войвод) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
[[Файл:Rejtan Upadek Polski Matejko.jpg|мини|350п|„Рейтан – Падането на Полша“, картина на [[Ян Матейко]]. Платно, маслени бои, размери 282 x 487 см, 1866 г.]]
== Предистория ==
Причината за подялбите са неуспешните реформи в [[Жечпосполита]] за укрепване на вътрешната стабилност и военната мощ на страната. Въпреки значителния икономически потенциал не са извършени необходимите данъчни (напр. фиксирано облагане на шляхтата и духовенството) и политически реформи (премахването на liberum veto и крепостничеството). Против реформите застават както по-голямата част от шляхтата и магнатите, така и духовенството. Опитите за реформи пропадат. Особена роля изиграва предателството на част от магнатите, висшето духовенство и шляхтата в рамките на т.нар. тарговицка конфедерация.
Line 47 ⟶ 48:
== Трета подялба на Полша ==
{{основна|Трето разделяне на Полша}}
Катастрофата на втората подялба не успява да мобилизира обществото в Полша. Кралят се връща във Варшава и формално продължава да управлява останалите на свобода земи. В страната се завихря стопанска криза, полската войска е съкратена до 12 хил. войника, а 40-хиляден руски гарнизон е настанен на полска издръжка, за да поддържа реда в страната. Около 30 хил. годни за работа мъже остават без занимание, но въоръжено въстание не се подготвя в рамките на държавата, а от полската емиграция. Патриотите в изгнание виждат успеха, извоюван чрез всенародно движение, подкрепено от Франция. В страната се колебаят между възстановяването на конституцията и въвеждането на гражданска република, а когато предводителят на въстанието Тадеуш Кошчушко обявява въоръжена борба (23 март 1794 г. на площада в Краков), кралят го подкрепя, но мнозинството от шляхтата е предпазливо. Макар и трудно, Кошчушко успява да мобилизира над 50 хил.
Разпадането на Първата коалиция срещу Франция е тясно свързано със събитията в Полша. След като руски войски начело с Александър Суворов печелят масови победи на територията на Полша, а Варшава е предадена от полските магистрати, пруският крал почти не взема участие във войната с Франция. През пролетта той изпраща свои войски към Варшава и Краков, за да предотврати завладяването им от руснаците, а по същите съображения австрийците завземат Любляна. Така подялбата на Полша се оказва свършен факт, предопределен от това, че самата република повече не е в състояние да защитава съществуванието си по военен или дипломатически път, а трите Велики сили не считат за възможно нито да я завземат и задържат цялата, нито да отстъпят.
| |||