Уикипедия

Гностицизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\"\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\" +„\1“)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Гностицизъм''' ([[Гръцки език|гр.]]: γνώσις gnōsis, 'знание„знание, познание, наука'наука“) се отнася до разнообразно, синкретично религиозно движение, съдържащо различни вярвания. '''Гностици''' е прието да се наричат представителите на религиозни течения, съчетаващи [[евангелие]]то с източноелинистичната [[теософия]], [[окултизъм|окултизма]] и [[митология]]та. Разцветът на гностицизма е през [[2 век|II]] - – [[3 век|III в.]], но влиянието му е по-продължително. Една гностическа [[секта]] съществува и в наше време - – това са ''[[Мандейство|мандеите]]''.
 
== Гностически произведения ==
Ред 7:
 
== Учители и секти на гностиците ==
За един от първите гностици се смята самарянинът [[Симон Влъхва]] (Деян 8:9- – 24). След него се нареждат: Доситей, Менандър, Юстин Гностик, Керинт, Саторнил, Василид, Карпокрит и техните последователи, а също и групата на каинитите, наасените (офитите) и др. Особено място в гностицизма заема Маркион Синопски, който всъщност не е гностик, но е близък до гностиците по някои въпроси.
 
== Учение ==
Гностическите системи се отличават с голямо разнообразие и дори с известна противоречивост. Немалко техни елементи обаче се срещат често и дефинират общата физиономия на гностицизма като духовно течение. В областта на неговата космогония и космология основна концепция е акосмическият дуализъм. В „Гатите“ на [[Заратустра]] светият Дух на премъдрия Бог, Твореца на вселената, се противопоставя на враждебен дух. В „Наръчника за дисциплината“ от Кумран Бог, от Когото произлиза всичко, дава на човека два духа – единия на истината и светлината, а другия на лъжата и тъмнината, за да избере между тях. Но в зороастризма и юдейството светът, който е дело на Бога, е по принцип добър и се отличава с положителна характеристика. Независимо дали е повлиян от късноюдейската или персийската религия, гностицизмът се различава рязко от тях по отрицателното си отношение към видимия свят като царство на злото и мрака.
 
Сътворяването и управлението на една порочна вселена не могат да бъдат отнесени към извършеното от един благ Бог. Следователно творецът на материята трябва да е междинна сила (Демиург), а неговите помощници архонтите (сили, които упражняват контрол върху отделни сфери на битието) също не се отличават с особена добродетелност. Според гностиците върховният Бог, който е висшият принцип на космоса, обитава в сияние далеч над света и е „незнаен“ за хората. Той въплъщава усещането за непостижима духовна действителност, която далеч надхвърля казаното в „[[Еклисиаст]]“: "Бог„Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много"много“ (5:1). Гностическият Абсолют обитава в мълчание, нарича се „бездна“ и ако човек въобще дръзне да Му припише атрибути, те са чисто апофатични или отрицателни.
 
По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура – небесни сфери, земя и подземен свят. Гностическият поглед към космоса противоречи на останалите древни религии по изтъкнатата по-горе дуалистична тенденция, според която произходът на вселената се дължи на висши сили и те, често наричани ангели или еони, са враждебни към Бога и хората. Поразителен паралел на гностическата космогония предложи през 1995 г. астрономът Едуард Харисън от Масачузетския университет (САЩ), който се опита да обясни хармоничността и интелигибелността (умопостижимостта) на вселената посредством нов модел, който допуска сътворяването ѝ от второстепенни метафизични сили, наречени от него „ангели“. Той обаче приема, че техният замисъл е белязан от положителна, а не от отрицателна интенция.
Ред 41:
 
== Библиография ==
* Архимандрит доц. Павел Стефанов, ''„Ялдаваот. История и учение на гностическата религия“'' (С., Омофор, 2008). [http://www.pravoslavie.bg/История/Ялдаваот:-увод-към-книгата Увод към книгата - – без бележките под черта]
* [[Wolfgang Kosack]]: ''Geschichte der Gnosis in Antike, Urchristentum und Islam.'' Texte, Bilder, Dokumente. 525 Seiten. Verlag Christoph Brunner, Basel 2014. ISBN 978-3-906206-06-6 [http://d-nb.info/1052235077]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гностицизъм“.