Описание битът на македонските българе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Етикети: Ръчна отмяна PAWS [1.2]
м Премахнати редакции на Vodenbot (б.), към версия на Мико
Етикет: Отмяна
Ред 32:
В труда си Веркович описва бита на „колената“ и „родовете“ в Македония, която е област „населена народом говорящим на самом чистом болгарском языке“<ref name="Тодоров 130"/> и се опитва да определи общите и специфичните черти в бита и културата на местните етнографски групи на македонските българи.<ref name="Тодоров 131">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 131 }}</ref> В Горна Македония според него основните колуна са [[мияци]], полянци, копановци, [[бърсяци|бързаци]] и [[Пиянец|пиянци]], а в Долна Македония - бандовци, [[пуливаковци|поливаковци]], дорзилци, сераковци и [[мърваци|марваци]]. Веркович прави отделни етнографски очерци за техния брой, социални отношения, семейни и календарни празници, обичаи, носии, поминък, психологически особености, антропология и говор. Прави също така и съпоставки между тях като посочва близости и разлики на базата на различни характеристики. Пълни и ценни са описанията на [[Галичка сватба|мияшката]] и поливаковската сватба, които са описани детайлно като хронология и обредност.<ref name="Тодоров 131"/>
 
Книгата също така предлага и много произволни етимологични тълкувания, свързани с названията на различните групи. Така например Веркович твърди, че името ''мияци'' произлиза от ''ми якци'', тоест ''ние сме яки'' и затова мияците се смятали за аристократи, потомци на българските боляри. Поливаковците по предание пък имали за свой праотец първороден син на бог Пий.<ref name="Тодоров 131"/>
 
== Бележки ==