Падежи и падежни остатъци в българския език: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „))
Редакция без резюме
== Падежи в българския говор ==
 
В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим [[Именителен падеж|именителния]], който заема [[подлог]]ът в [[изречение]]то, и това е [[Звателен падеж|звателният падеж]]. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др.
 
* Димитър – Димитр'''е''';
* колобър – колобр'''е''';
* Дувър  Дувр'''е'''.
 
Има и изключения: катър – катъре.
 
* ''Стояну'' е остатък от дателен падеж на ''Стоян''; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
* Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
* Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, "ѝ„„ѝ“, “ни „„ни“, “ви „„ви“, “им"„им“;
* Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;
*
* ''тялом''/''телом'' е остатък от творителен падеж на ''тяло'';
Други такива са: ''духом'', ''чудом'', ''посредством'', ''пешком'', ''пълзешком'', ''силом'', ''бегом'', ''нощем'', ''денем'', ''сбогом'', ''кръгом'', ''гърбом'', ''редом'', ''тихом'', ''мигом'', ''ребром''.
 
Думите ''плачешком'', ''лежешком'' и ''тичешком'' представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи ''плача'', ''лежа'' и ''тичам''.
* ''Цифром'', ''числом'', ''словом'' широко се употребяват в документи, особено търговски.
* Наречието „Сбогом“ - – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
* Наречието „съвсем“ - – съ вьсѣмь, в което "вьсѣмь"„вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.
*