Разлика между версии на „Парадигма“

7 байта изтрити ,  преди 9 месеца
редакция без резюме
м (форматиране: 23x кавички, тире (ползвайки Advisor))
По-пренебрежителният термин „групово мислене“ и терминът „групово съзнание“ имат много близко значение, което се отнася до малки или големи по мащаб примери за дисциплинирана мисъл.
 
Обикновена аналогия: опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията“. Мисленето „вътре в кутията“ е присъщо на нормалната наука. Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма. ”Мисленето„Мисленето извън кутията“ би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука. Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми. Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.
 
=== В експерименталната наука ===
Програмната парадигма е основен стил на програмиране, отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в [[Обектно-ориентирано програмиране|обектно-ориентираното програмиране]] програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във [[функционално програмиране|функционалното програмиране]] една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.
 
При програмиране на компютри или системи с много процесори [[ПОП|процесно ориентираното програмиране]] позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси, действащи въз основа на логически споделени структури от данни. Точно както различните групи в софтуерното инженерство поддържат различни методи, така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми. Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С++ поддържат обектно ориентираното програмиране, а [[Haskell]] поддържа функционално програмиране), докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++, Common Lisp, Scheme, Python, Ruby и Oz). Много програмни парадигми са добре познати както с командите, които позволяват, така и с тези, които забраняват. Например чисто функционалното програмиране не позволява употребата на странични ефекти; структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to. Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези, които са свикнали с по-ранни стилове. Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение, без да ограничава общия характер на програмния език. Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна, понеже програмния език може да поддържа много парадигми. Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране, обектно ориентираното програмиране и общото програмиране. Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма, използвайки тези елементи на парадигмата. Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++, може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма, която съдържа елементи и от двете парадигми.
 
=== В лингвистиката ===