Парадокс на Ръсел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на грешка при набирането на текста: "то оттук следа" на "то оттук следВа"
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|един|тима|мата|те|ляда|ляди|дата| осем|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки| девет| пет| четири|тките) човека +\1 души)
Ред 20:
Парадоксът на Ръсел е парадоксът за ''множеството на всички множества, които не си самопринадлежат.'' Преди да разгледаме парадокса, нека изясним (i) какво е множество и (ii) какво означава едно множество да не си самопринадлежи (да не е елемент на себе си).
 
(i) Едно множество е един абстрактен обект. То не може да се локализира в пространството и времето. Едно множество съществува, когато съществува понятие, с което то може да бъде определено. За разлика от една съвкупност или цялост (като една стена, напр.), която съществува само дотолкова, доколкото съществуват нейните части (в случая – тухлите, напр.), едно множество може да съществува и без да има елементи. Напр. множеството на спътниците на Венера съществува, въпреки че то е празно, т.е. въпреки че не съдържа нито един елемент. То съществува, защото ние можем да образуваме понятието ''спътник на Венера''. Също така отношението на множеството и неговите елементи не е транзитивно, каквото е напр. отношението на целостта и нейните части: частите на елементите на едно множество не са части на самото множество (главите на хората не са елементи на множеството на хората), докато частите на тухлите от една стена са части на стената, чиито части са тухлите. Друг пример: по отношение на един и същ феномен, напр. една естрада, на която танцуват двойки, ние можем да кажем: на нея има четири двойки или на нея има осем човекадуши. Множеството на танцуващите двойки ще съдържа четири елемента, но не осем, докато множеството на танцуващите хора ще съдържа осем елемента, но не и четири. Частите на танцуващите двойки не са елементи на множеството на двойките, танцуващи на естрадата, по същия начин, по който частите на хората (глави, ръце, крака и техните части) не са елементи на множеството на хората, танцуващи на естрадата. Трябва да се прави разлика и между отношението между множество и елемент („принадлежност“) и отношението между множество и подмножество („включване“). Подмножеството на подмножеството е подмножество на множеството (бобърът, мишката, катерицата и т.н. са гризачи, гризачът е бозайник, следователно и бобърът, мишката, катерицата и т.н. са бозайници), докато елементите на едно множество не са елементи на едно множество от по-висок ред (Луната е елемент на множеството на естествените спътници на земята, а това множество е елемент на множеството, което съдържа множества с един-единствен елемент, но Луната не е елемент на множеството на множествата, които съдържат един-единствен елемент).
 
(ii) ''Какво означава едно множество да не си самопринадлежи''? Нека вземем едно множество: множеството на хората. Кои са неговите елементи? Това са онези неща, които попадат под понятието ''човек'' (които имат свойството да бъдат хора или за които може да бъде изказан истинно предикатът „човек“). Принадлежи ли напр. Сократ към това множество? Да, защото той попада под понятието ''човек'' (mutatis mutandis за свойството и предиката; за простота ще говоря по-надолу само за понятия). Ние можем да кажем: Сократ е елемент на множеството на хората. Нека вземем самото множество на хората и да попитаме по отношение на него дали то е елемент на себе си (дали си самопринадлежи). Тъй като самото множество на хората не попада под понятието ''човек'' (самото то като абстрактен обект нито се ражда, нито умира, а съществува само дотолкова, доколкото, както казахме, има понятие, с което го определяме), ние можем да кажем: не, множеството на хората не е елемент на себе си (то не си самопринадлежи). След като можем да кажем за множеството на хората: това е ʻмножество, което не си самопринадлежиʼ, ние вече разполагаме с понятието ''множество, което не си самопринадлежи''. С това понятие можем да определим едно ново множество: множеството на всички множества, които не си самопринадлежат. Нека го наречем <math>R</math>. И множеството на хората ще е елемент на <math>R</math>.