Джузепе Верди: Разлика между версии

Джузепе Верди е роден на [[10 октомври]] [[1813]] година в село [[Ронколе Верди|Ронколе]] край градче [[Бусето]] в областта [[Парма]], по това време част от [[Франция|френския]] департамент [[Таро]]. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско училище. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по композиция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на местния търговец Антонио Баредзи. Забелязвайки увлечението на сина си към музиката, родителите муподаряватму подаряват спинет. ТозТози обикновен музикален инструмент Верди съхранява дадо края на живота си.

След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска служба като музикант. Баредзи го кани да дава уроци по музика на дъщеря му Маргарита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837 – 1838) и Ичилио Романо (1838 – 1839), които умират малки, последвани на 18 юни 1840 година от майка си, която умира на 26 г. от [[енцефалит]]. Верди, който по това време пише първите си опери, е потресен от преждевременната им смърт.

Верди проявява взискателност към всички страни на оперното изкуство – либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. Именно увлекателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „[[Набуко]]“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. Нейните мелодии излезли извън операта и били изпълнявани на всякакви места. Операта била изтълкувана като призив за формиране на италианска държава, обединяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става национален любимец, символ на патриотичен интелектуалец. При премиерата на Набуко в Миланската скала, ролята на АбигейлАбигайл се изпълнява от Джузепина Стрепони, чието рожданно име е Клелия Мария Жозефа. По–късно през 1847 г те се срещат отново в Париж, където заживяват заедно. Тази връзка среща голямо съпротивление от хората в Бусето. Женят се през 1859 г. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Верди пише още 14 опери. С „[[Ернани (опера)|Ернани]]“, базирана на известната едноименна пиеса на [[Виктор Юго]], той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година той поставя първата си опера в [[Париж]] – „[[Йерусалим (опера)|Йерусалим]]“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени, и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра [[гран опера]]. По това време Верди пише и операта „[[Макбет (опера)|Макбет]]“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.

От [[1850]] г. започва нов период в творчеството на Верди. След написването на [[Стифелио]] (1850 г.), в която се разказва за провала на брака на жената на евангелистки свещеник, следват „''[[Риголето]]''“ (либрето Пиаве) от 1851 г. „''[[Трубадур (опера)|Трубадур]]''“ от 1853 г. (либрето Салваторе Камарано) и „''[[Травиата]]''“ (либрето Пиаве) от 1953 г. Последните три опери са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма и се считат за популярна трилогия. Те са считани за един от върховете в творчеството на Верди, който налага една нова музикално-естетическа концепция. Тези произведения утвърждават световната слава на Верди и до днес са едни от най-често изпълняваните негови произведения, както и общо изпълнявани оперни произведения. Други опери на Верди са „''[[Симон Боканегра]]''“, „''[[Сицилиански вечерни]]''“,"''[[Бал с маски]]''", „''[[Силата на съдбата]]''“, „''[[Дон Карлос (опера)|Дон Карлос]]''“. ''[[Силата на съдбата]]'' е написана по поръчка на [[Болшой театър (Санкт Петербург)]](така нареченнаречения Каменен театър). Верди пристига през декември 1861 г. в Санкт Петербург за премиерата на операта, но тя се отлага поради проблеми с кастинга. Когато се връща от Санкт Петербург през Париж през февруари 1862 г., той среща Ариго Бойто, тогава 20-годишен. Поканен е да напише музика за откриващото се през 1862 г. [[Световно изложение на Лондон 1862 г.|Световно изложение в Лондон]]. През тази година Верди създава [[Inno delle nazioni]] (Химн на нациите, Химн на народите) ({{lang|de|Hymne der Nationen, Hymne der Völker}}), в който призовава за мир и братство на народите. Композицията е създадена по текст на Ариго Бойто по случай световното изложение. Първото изпълнение се извършва в Кралската опера в Лондон под ръководството на Luigi Arditi на 24 май 1862. Кантатата е с продължителност 13 минути.

Вероятно Ариго Бойто е този, който през пролетта на 1889 г. обръща внимание на почти 76-годишния Верди отново към творбите на Шекспир за написването на една комична опера. Първата комична опера на Верди е пълен неуспех, най-вероятно поради голяма лична драма, случила се по време на нейното написване. Бойто предлага [[Веселите уиндзорки]] ({{lang|en|The Merry Wives of Windsor}}), както и от Henry IV, Part 1 and Part 2 за създаването на операта. Верди приема идеята с въодушевление, въпреки че има съмнения дали ще успее да завърши операта, тъй като е вече 76 годишен, както и дали написването на либретото няма да пречи на написването на операта Нерон от страна на Бойто, (която всъщност Бойто никога не завършва). Двамата решават да пазят тайна по този въпрос. До март 1890 г. либретото е готово. Премиерата на операта „Фалстаф“ е на 9. февруари 1893 и преминава при голям успех.

През 1897 г. умира втората му съпруга след дълга болест. На 21 януари 1901 Верди получава инсулт, който води до парализа на дясната половина на тялото му. На 27 януари 1901 г. Верди умира. Верди е погребан първоначално в гробището Cimitero Monumentale в Милано. След един месец тялото му е преместено в криптата на Casa di Riposo. По този случай под ръководството на Arturo Toscanini с хор от 820 певци е изпълнено произведението "Va, pensiero" от Набуко. Присъстват около 300,000 човека.

През живота си той не допуска намесването на външни хора в личния си живот. Един от случаите, за който се знае сравнително малко е ролята на [[Тереза Щолц]]. Тя определено играе важна роля в края на живота му. На 30 юни 1879 г. тя изпълнва за първи път Реквиемът на Верди в Миланската скала. Няма данни дали тя е била нещо повече от муза и приятелка, макар че има и отрицателни изказвания на съпругата на Верди за нея. След смъртта на съпругата на Верди, тя го посещава често и умира година и половина след него. Тя е една от основните изпълнителки на главните роли в оперите на Верди.