Разлика между версии на „Прибалтийски републики“

м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -говорящ +говорещ)
м
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -говорящ +говорещ))
 
[[Файл:Europa Tower Vilnius in October 2017.png|мини|Центърът на [[Вилнюс]] (Литва).]]
 
Трите балтийски страни дълго време тънат в неизвестност в резултат на своята географска изолираност спрямо останалата част от Европа или пък вследствие действията на мощните си съседи, които анексират териториите им само транзитно преминават през тях. Сред завоевателите на земите им са германците, шведите, руснаците и много други. Макар често да са наричани заедно „Прибалтийски републики“, всяка от трите държави има свои уникални език и култура. Все пак, като три малки държави в относително компактен регион, те имат и някои общи черти, включително здрави фолклорни традиции, много от които предшестват християнизирането на областта, което започва едва през 12 век и му отнема векове за да се закрепи.<ref name="hoover"/>
 
Естония и Латвия преминават през векове на [[Балтийски немци|балтийска немска]] аристокрация, която превръща местното селячество в крепостно такова. Литва се радва на кратък период на независимо разширение, а по-късно попада под силно полско влияние в областите на религията и политиката. В крайна сметка, и трите държави са покорени от царете на [[Руската империя]]. След [[Октомврийската революция]] за кратко получават независимост. В хода на [[Втората световна война]] са [[Окупация на Балтийските държави|окупирани]] първо от [[Съветския съюз]], после от [[Третия райх]], а след края на войната общата им история продължава отново под господството на СССР. Съюзът се разпада през 1991 г., като Прибалтийските републики са първите, обявили независимостта си от него още в началото на 1990 г. Оттогава насам трите държави се радват на независимост. В днешно време те заемат ролята на северен мост между Запада и Изтока, а всяка от тях търпи период на икономическо развитие.<ref name="hoover">{{cite web|url=https://www.hoover.org/sites/default/files/library/docs/baltic_states_guide_english-1.pdf |title=Baltic States – Historical Overview |publisher=[[Институт „Хувър“|Hoover Institution]] |author=David Jacobs |date=2003 |accessdate=5 юли 2020}}</ref>
| url = http://pub.stat.ee/px-web.2001/Dialog/varval.asp?ma=PO0222U&ti=POPULATION+BY+SEX,+ETHNIC+NATIONALITY+AND+COUNTY,+1+JANUARY.+ADMINISTRATIVE+DIVISION+AS+AT+01.01.2018&path=../I_Databas/Population/01Population_indicators_and_composition/04Population_figure_and_composition/&lang=1| title = POPULATION BY SEX, ETHNIC NATIONALITY AND COUNTY, 1 JANUARY. ADMINISTRATIVE DIVISION AS AT 01.01.2018| website = pub.stat.ee| access-date = 26 юни 2020| archive-url = https://web.archive.org/web/20190611131932/http://pub.stat.ee/px-web.2001/Dialog/varval.asp?ma=PO0222U&ti=POPULATION+BY+SEX%2C+ETHNIC+NATIONALITY+AND+COUNTY%2C+1+JANUARY.+ADMINISTRATIVE+DIVISION+AS+AT+01.01.2018&path=..%2FI_Databas%2FPopulation%2F01Population_indicators_and_composition%2F04Population_figure_and_composition%2F&lang=1| archive-date = 11 юни 2019| url-status = dead}}</ref> и в Литва 12,2% (включително 5,6% поляци и 4,5% руснаци).<ref>{{cite web| url = https://osp.stat.gov.lt/en| title = Home – Oficialiosios statistikos portalas| website = osp.stat.gov.lt}}</ref>
 
[[Съветският съюз]] провежда политика на [[русификация]], поощрявайки руснаци и други рускоговорящирускоговорещи народи да се заселят в Прибалтийските републики. Тъй като [[Окупация на Балтийските държави|Прибалтика и окупирана]] от Съветския съюз по-късно от други територии, в района съществува силно чувство на национална идентичност (често наричана „буржоазен национализъм“ от съветската власт) и всеобщо възмущение срещу наложената съветска власт в трите държави, която включва културна политика на повърхностен мултикултурализъм (на практика русификация) и строг контрол от страна на комунистическата партия. Това само кара естонците, латвийците и литовците да запазят висока степен на европейско ориентирана национална идентичност.<ref>{{cite encyclopedia| title = Baltic states&nbsp;– Soviet Republics| encyclopedia = Encyclopædia Britannica| url = http://search.eb.com/eb/article-37264| accessdate = 5 март 2007}}</ref>
 
=== Езици ===
Езиците на Прибалтика принадлежат на две доста различни езикови семейства. [[Латвийски език|Латвийският език]] и [[Литовски език|литовският език]] са част от [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]] и са единствените оцелели от [[Балтийски езици|балтийската езикова група]]. [[Естонски език|Естонският език]], от друга страна, е [[Балто-фински езици|балто-фински език]], който е по-сходен с [[Финландски език|финалндския]].
 
Освен местните езици, [[Немски език|немският език]] е преобладаващ на територията на Естония и Латвия в академичния и професионалния живот от 13 век до [[Първата световна война]]. [[Полски език|Полският]] има подобна функция в Литва. Множество заемки от [[Шведски език|шведски]] пък са се внедрили в естонския език. Именно по време на шведското управление през 17 век са основани първите училища в страната. В днешно време шведският все още се говори в страната от [[естонски шведи|естонските шведи]], които населяват северните естонски острови (макар много от тях да напускат страната след съветската окупация).
 
По време на съветската власт, най-изучаваният чужд език в Прибалтика е [[Руски език|руският]]. Руските заселници не са поощрявани или мотивирани да изучават официалните местни езици, така че владеенето на руски на практика става необходимост в ежедневния живот. И до днешно време по-голямата част от населението на Прибалтика владее много добре руски, особено тези, които са живели по съветско време. Въпросът по [[Асимилация (социология)|асимилацията]] на останалите руснаци в Прибалтика след края на съветското управление е голям фактор в социалните и дипломатическите дела на страните.<ref>{{cite book| author1 = Nikolas K. Gvosdev| author2 = Christopher Marsh| title = Russian Foreign Policy: Interests, Vectors, and Sectors| url = https://books.google.com/books?id=CduOAQAAQBAJ&pg=PA217| year = 2013| publisher = CQ Press| page = 217| isbn = 9781483322087}}</ref>