Джузепе Верди: Разлика между версии

Верди проявява взискателност към всички страни на оперното изкуство – либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. Именно увлекателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „[[Набуко]]“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. Нейните мелодии излезли извън операта и били изпълнявани на всякакви места. Операта била изтълкувана като призив за формиране на италианска държава, обединяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става национален любимец, символ на патриотичен интелектуалец. Първоначалното наименование на операта е Новуходоносор, а либретото е отхвърлено от композитора [[Ото Николай|Карл Ото Еренфрид Николай]]. През пролетта на 1841 г. операта е завършена. След първоначалния успех на Набуко, Верди се установява да живее в Милано, като посещава често салона на [[Клара Мафей]], където се събират известни личности и се поддържат прогресивни и революционни идеи. Набуко има 57 представления в Ла Скала и за следващия сезон на Верди е поръчана нова опера. Операта [[Ломбардци]] затвърждава името на композитора и въпреки че не е толкова популярна в Италия. През 1847 г. Ломбардци е преработена и преименувана в [[Йерусалим]]. При премиерата на Набуко в Миланската скала, ролята на Абигайл се изпълнява от Джузепина Стрепони, чието рожданно име е Клелия Мария Жозефа. По–късно през 1847 г те се срещат отново в Париж, където заживяват заедно. Тази връзка среща голямо съпротивление от хората в Бусето и роднините на Верди. Женят се едва през 1859 г.

С нарастването на популярността му, Верди започва да поставя по-високи изисквания към заплащането на произведенията си. Това му позволява да влага средства в закупуването на земя и други имоти. През 1847 г. През 1843 г Верди посещава Виена, за да наблюдава представянето на Набуко, където музикален директор е [[Гаетано Доницети]] и който се изказва много ласкаво за таланта на Верди, който ще се нареди сред най-големите композитори.


През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Верди пише още 14 опери. С „[[Ернани (опера)|Ернани]]“, базирана на известната едноименна пиеса на [[Виктор Юго]], той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година той поставя първата си опера в [[Париж]] – „[[Йерусалим (опера)|Йерусалим]]“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени, и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра [[гран опера]]. По това време Верди пише и операта „[[Макбет (опера)|Макбет]]“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.