В [[история на България|историята на България]] най-типичниятипичният пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречениянареченият [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-рото правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързанинесвързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „[[Държавен вестник]]“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Не[[законност]]та на Народния съд се извежда от следното:
