Карл X: Разлика между версии

| управление = [[1654]] - – [[1660]]

== Произход и ранни години ==

Син на [[Йохан Казимир (Пфалц-Цвайбрюкен-Клеебург)|Йохан-Казимир]], пфалцграф на [[Цвайбрюкен]] и на [[Катарина Шведска (1584 – 1638)]], сестра на шведския крал [[Карл IX]], той е роден презна [[8 ноември]] [[1622]] г. в замъка Найчолинг в Швеция, тъй като тогава майка му е емигрирала заради [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618- – 1648). Обучаван е най-вече като войник, пътува в чужбина и участва в последните боеве на шведската армия в тази война от 1642 до 1645 г.

В младостта си той има романтична връзка със своята братовчедка и кралица на Швеция [[Кристина (Швеция)|Кристина]] (1632- – 1654), която по-късно се стреми да превърне в брак. Тя от своя страна, известна с нестандартните си възгледи, отрича брака и предпочита да го назначи за главнокомандващ армията (1648). През 1650 г. тя успява да убеди парламента да го признае за неин наследник и когато [[Абдикиране|абдикира]], той безпрепятствено заема престола. Много скоро се жени за [[Хедвиг Елеонора Холщайн-Готорп]], от която има един син — – бъдещият [[Карл XI]].

Когато поема властта, Карл Х наследява управлението на висшите [[аристократи]] начело с канцлера [[Аксел Оксенщерн]], а то не е било по никакъв начин от полза на короната. Държавната хазна е празна, докато едрите поземлени собственици тънат в разкош. Ниските слоеве ([[буржоазия]], селяни, духовници) страдат от високите данъци. Те от дълго време искат да се започне ''редукция'' – политика по отнемане на земите на аристокрацията и адаптиране на данъците към техните нужди. Решителен, безскрупулен и енергичен, Карл веднага се заема с изпълнението на този план. През 1655 г. с тяхната подкрепа в парламента (риксдаг[[Риксдаген (Швеция)|Риксдаген]]) той прокарва закон, според който всеки земевладелец трябва да върне на короната 25% от земите си и така да се възстанови положението отпреди 1632 г., когато Кристина идва на власт. За нещастие комисията, назначена да проведе този процес, свършва малко работа, тъй като кралят се впуска в Малката северна война и за дълго отсъства от Швеция.

През 1655 г. Карл напада [[Полша]] по не съвсем ясни причини. Той вижда в нейния крал [[Ян Казимир]] заплаха за короната, тъй като полякът е от старата шведска династия [[Ваза (династия)|Ваза]]. Освен това Полша е нападната от [[Русия]] и Карл иска превантивно да окупира по-голямата част от страната. Успехите му са смайващо бързи и карат Европа да настръхне. През август и октомври същата година той превзема [[Варшава]] и [[Краков]], а в началото на 1656 г. се съюзява с [[Бранденбург]] и принуждава Ян Казимир да бяга от страната. В същото време друга негова армия навлиза в [[Прибалтика]] и принуждава Русия да се откаже от войната с Полша. Когато Ян Казимир обявява национална и католическа съпротива срещу шведите, той успява да превземе за кратко Варшава, но я загубва отново, след като през юли Карл го разбива край стените на града. През лятото и есента на 1657 г. ситуацията се влошава, тъй като [[Дания]], потиквана от [[Холандия]] и [[Австрия]], напада Швеция, а Бранденбург минава на страната на Полша. Както винаги непредсказуем, Карл веднага нахлува в Дания от юг, окупира полуостров [[Ютланд]] и по леда през изключително суровата зима прекарва армията си между датските острови. В началото на 1658 г. армията му ненадейно се появява пред [[Копенхаген]] и смаяният датски крал [[Фредерик III]] капитулира безусловно. С договора от [[Роскиле]] той предава на Швеция половината от земите си.