Кристина (Швеция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}}
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 7:
| починал-място=[[Рим]], [[Ватикана]]
}}
'''Кристина''' ({{lang|sv|Kristina Augusta}}) е [[Швеция|шведска]] кралица (1632 – 1654), дъщеря на прочутия крал [[Густав II Адолф]] и на Мария-Елеонора от [[Бранденбург]]. Тя властва над [[Швеция]] (1633 – 1654), използвайки титлите Кралицакралица на шведите, [[Готи|готите]] и [[Вандали|вандалите]], Великавелика принцеса на [[Финландия,]] и Дукеса[[дукеса]] на [[Ингрия (Италия)|Ингрия]], [[Естония]], [[Ливония]] и [[Карелия. Тя е единственото оцеляло законно дете на крал Густав II Адолф и жена му. Като бъдещ наследник, на шест години тя наследява трона на трона на Швеция до смъртта му в Битката при Лютцен. Бидейки дъщеря на протестантския защитник в Тридесетгодишната война, тя предизвиква скандал, когато абдикира и приема римокатолическата вяра през 1654 г. Прекарва следващите си години в Рим, където става предводител в театралния и музикалния живот. Като кралица без държава, тя защитава мнозина художници и проекти. Тя е една от малкото жени, погребани във Ватиканското грото]].
 
== БиографияПроизход ==
Родена е на [[7 декември]] [[1626]] година в [[Стокхолм]], Швеция. Тя е единственото оцеляло законно дете на крал [[Густав II Адолф]] и [[Мария Елеонора фон Бранденбург|Мария Елеонора]] от [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]].
[[Файл:Dokumentation, utställning, Cristina di Svezia, år 2004 - Livrustkammaren - 84978.jpg|мини|Церемониал на Кристина Шведска]]
 
На 6 години след смъртта на баща си се възцарява, подпомогната от регентство начело с видния аристократ [[Аксел Оксенщиерна]]. През 1636 г. е отделена от вредното влияние на невротичната си майка и попада под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж. Коронована на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина отрано започва да му противоречи. Съвременниците твърдят, че нищо в нея не напомня жена, освен полът. Силна, с мъжки вид, сурова, но и интелигентна, тя има младежка връзка със своя братовчед Карл Густав, бъдещият [[Карл X]], която прекратява около коронацията си. Тогава решава да не се омъжва, а да осигури за него престола и да абдикира. Оксенщиерна (вече само канцлер) и управляващите се противопоставят, но напразно.
== Управление ==
[[Файл:Dokumentation, utställning, Cristina di Svezia, år 2004 - Livrustkammaren - 84978.jpg|мини|ляво|Церемониал на Кристина Шведска]]
На 6 години Кристина наследява трона на Швеция след смъртта на баща си, подпомогната от регентство начело с видния аристократ [[Аксел Оксенщиерна]]. През 1636 г. е отделена от вредното влияние на невротичната си майка и попада под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж.
 
На 6 години след смъртта на баща си се възцарява, подпомогната от регентство начело с видния аристократ [[Аксел Оксенщиерна]]. През 1636 г.Коронована е отделена от вредното влияние на невротичната си майка и попада под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж. Коронована на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина отрано започва да му противоречи. Съвременниците твърдят, че нищо в нея не напомня жена, освен полът. Силна, с мъжки вид, сурова, но и интелигентна, тя има младежка връзка със своя братовчед Карл Густав, бъдещият [[Карл X]], която прекратява около коронацията си. Тогава решава да не се омъжва, а да осигури за него престола и да [[Абдикиране|абдикира]]. Оксенщиерна (вече само канцлер) и управляващите се противопоставят, но напразно.
 
По време на кризата от 1650 г., предизвикана от щедрото прахосване на пари от кралицата и от повсеместното продаване на коронни земи, тя убеждава парламента да приеме нейното решение.
 
Опитен [[езда]]ч и надарен [[полиглот]], Кристина познава изкуството на своето време, интересува се от [[музика]], [[философия]] и [[наука]]. Тези интереси я карат да се свърже с [[йезуити]]те (1652) и вероятно още тогава тайно да приеме [[католицизъм|католицизма]]. Смята се, че е повлияна от разговори с [[Рьоне Декарт]], който през 1650 г. завършва живота си в [[Стокхолм]]. В една ултра-[[протестантство|протестантска]] държава като Швеция подобна стъпка няма как да бъде приета и направо се счита за [[държавна измяна]]. Това е непосредствена причина за последвалата абдикация. От значение е също бедственото финансово положение на короната и надигащото се народно недоволство. През 1654 г. кралицата предприема конкретни стъпки и на 6 юни предава властта на Карл Х.

== Следващи години ==
В следващата година тя официално приема католическата вяра. Заселва се в [[Рим]] и се включва не само в обществения и културен живот, но и в управлението на папските владения. Като кралица без държава, тя защитава мнозина художници и проекти.
 
По време на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], която се води през 50-те години има роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с [[Мазарини]] споразумението от [[Компиен]], съгласно което французите получават папската благословия да завладеят [[Неапол]] за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на [[папа]], подкрепя [[опера|оперното изкуство]] и пропагандира идеята за [[кръстоносен поход]] против [[Османска империя|Османската империя]].
 
Умира на [[9 април]] [[1689]] година в Рим на 62-годишна възраст, Тя е една от малкото жени, погребани във [[Ватикан|Ватиканското грото]].{{нормативен контрол}}
{{мъниче|монарх|Швеция}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Монарси на Швеция]]
[[Категория:Династия Ваза]]