Магнус VII: Разлика между версии

| изображение за личността = [[Файл:Kung Magnus Erikssons domsigill.jpg|160 п]]

'''Магнус VII Ейриксон''' ({{lang|sv|Magnus Eriksson}}), наречен ''Magnus Smek'' (''Магнус Ласкавия'') е крал на [[Швеция]] от [[1319]] до [[1364]] г. и на [[Норвегия]] (вкл. на [[Исландия]] и [[Гренландия]]) от [[1319]] до [[1343]] г. Според шведската номерация той е четвъртия Магнус на шведския трон, съответно носи името '''Магнус IV''', а според норвежката номерация е '''Магнус VII'''.

== Произход ==
Роден е през [[1316]] година в Норвегия. Син е на Ейрик Дългия, принц на Швеция, и [[Ингеборг Хоконсдатер]]. По линия на баща си е внук на шведския крал [[Магнус Ладулос]], а по линия на майка си е внук на [[Хокон V|Хокон V Магнусон]], крал на Норвегия.

На [[8 юли]] [[1319]] г., след убийстото на баща му, 3-годишния Магнус Ейриксон е избран за крал на Швеция. През същата година е избран и за крал на Норвегия, тъй като дядо му Хокон Магнусон не оставя мъжки наследник.

Първоначално от името на малолетния крал двете държави са управлявани от съвет на [[Регентство|регентите]], в който участва и неговата майка, [[Ингеборг Хоконсдатер]]. Когато през 1331 г. Магнус навършва 15 г. и започва самостоятелно управление, среща силна съпротива сред норвежката [[аристокрация]], породена от факта, че според норвежките закони кралят може да започне да изпълнява правомощията си при достигане на 20-годишна възраст. Едва две години по-късно, през 1333 г., норвежкият бунт е прекратен.

През 1332 г. датският крал Кристофър II умира като „крал без държава“, след като успява да разпродаде [[Дания]] парче по парче. Магнус Ейриксон се възползва от ситуацията и придобива срещу значителна сума в сребро източните провинции [[Сконеланд]].

На [[21 юли]] [[1336]] г. Магнус Ейриксон е коронован като крал на Швеция и Норвегия в [[Стокхолм]], което отново предизвикало недоволство сред норвежката аристокрация, която настоявала да се проведе отделна коронация в Норвегия.

Финансовото състояние на кралствата сериозно се влошило вследствие на разточителния живот, който водел кралският двор. Кралят назначавал на важни позиции неспособни хора, което също предизвиквало недоволство, особено в Норвегия. Най-после на [[15 август]] [[1343]] г. норвежката опозиция постигнала споразумение с Магнус Ейриксон и за крал на Норвегия бил избран неговият по-малък син [[Хокон VI|Хокон VI Магнусон]] като до навършване на пълнолетие щял да управлява от негово име Магнус Ейриксон. Малко по-късно през същата година било определено по-големият син на Магнус, Ейрик, да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон. По този начин съюзът между Швеция и Норвегия бил прекъснат. Този акт е окончателно затвърден през 1355 г., когато Хокон достига посочената от закона възраст (15 г.)