Магнус Ладулос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 3 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 35:
| общомедия = Magnus Ladulås
}}
'''Магнус Ладулос''' ({{lang|sv|Magnus Ladulås}}) е [[Монарси на Швеция|крал]] на [[Швеция]] от [[1275]] до [[1290]] г.<ref name="Швеция54–59" />
== Произход == Според източници от [[XIII век]] Магнус Ладулос е син на основателя на [[Стокхолм]] [[Биргер Ярл]].<ref name="svd._Arke">{{Цитат уеб | заглавие = Arkeologerna öppnade fel grav | автор = Erik Paulsson| труд = SvD.se | дата = 9 декември 2011 | достъп_дата = 17 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.svd.se/nya-analyser-avslojar-ladulas-bluff_6697585 | език = sv }}</ref>
През 1280 г. на остров [[Алсньо]] в [[езеро]]то [[Меларен]] той обещава пред събрание на светските властимащи в кралството да освободи от [[Данък|данъци]] „онези, които служат като рицари с доспехи и на коне“. По време на управлението му старата родова аристокрация прераства в кралска аристокрация, създават се нисши благородници като военно съсловие, имащо бойни и рицарски задължения. Незначителна роля в обществото играят селяните и гражданите. В страната временно бива въдворено спокойствие относно кралската династия и биват прекратени кървавите стълкновения, завършващи с убийство на стария владетел и синовете му. Магнус Ладулос не успява да превърна [[изборна монархия|изборната монархия]] в наследствена въпреки опитите си, които включват [[екзекуция]] на свои противници през 1280 г. Увеличава се значението на [[Църква (институция)|църквата]] в обществото. Решения за държавната политика биват взимани от имперски съвет, в който участват най-могъщите мъже от църквата и администрацията. Кралят получава правото да разполага с природните богатства по подобие на кралете от [[континентална Европа]]. За разлика от предишни владетели на Швеция, Магнус Ладулос осигурява добри отношения със съседните страни и насърчава търговията с немските градове.<ref name="Швеция54–59">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=54–59 |url= |accessdate=}}</ref>▼
== Управление ==
Гробът на Магнус Ладулосе, който приживе страда от хронично белодробно заболяване или сърдечна недостатъчност, се намира в църквата „[[Ридархолм]]“ в Стокхолм, където той е погребан по собствено желание и освен него са погребани и съпругата му кралица [[Хелвиг Холщайнска|Хелвиг]], дъщеря им [[Рикиса]] и един негов внук по линия на мъжки наследник. Там са погребани и още трима души.<ref name="dn.s_Magn">{{Цитат уеб▼
През 1280 г. на остров [[Алсньо]] на езерото [[Меларен]] той обещава пред събрание на светските властимащи в кралството да освободи от [[Данък|данъци]] „''онези, които служат като рицари с доспехи и на коне''“. По време на управлението му старата родова [[аристокрация]] прераства в кралска аристокрация, създават се нисши благородници като военно съсловие, имащо бойни и рицарски задължения. Незначителна роля в обществото играят селяните и гражданите. В страната временно бива въдворено спокойствие относно кралската династия и биват прекратени кървавите стълкновения, завършващи с убийство на стария владетел и синовете му.
▲
▲Гробът на Магнус Ладулосе, който приживе страда от хронично белодробно заболяване или [[сърдечна недостатъчност]], се намира в църквата „[[Ридархолм]]“ в Стокхолм, където той е погребан по собствено желание и освен него са погребани и съпругата му кралица [[Хелвиг Холщайнска|Хелвиг]], дъщеря им [[Рикиса]] и един негов внук по линия на мъжки наследник. Там са погребани и още трима души.<ref name="dn.s_Magn">{{Цитат уеб
| заглавие = Magnus Ladulås ska DNA-testas – DN.SE | труд = DN.SE | достъп_дата = 17 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.dn.se/nyheter/vetenskap/magnus-ladulas-ska-dna-testas/}}</ref>
== Наследници ==
Първородният син, Биргер, е определен за наследник на трона, но това е оспорено от втория брат Ейрик. През 1304 г. Ейрик и третия брат, Валдемар, с датска помощ организират въстание срещу Биргер, който бива подкрепен от [[Тиргилс Кнутсон]]. С помощта на Кнутсон синът на Биргер, Магнус, е избран за престолонаследник.
В края на 1307 г. Биргер и съпругата му са похитени от Ейрик и Валдемар в кралския двор в [[Хатуна]] и са заточени в укрепения кралски замък [[Нюкшьопингхюс]]. През 1317 г. Биргер използва коледно тържество, за да плени двамата си братя. Избухва гражданска война. През 1318 г. Ейрик и Валдемар са убити по време на пленничеството си. На 8 юли 1319 г. регентът [[Матс Кетилмундсон]] коронясва върху камъка в [[Мора]] тригодишния син на Ейрик, [[Магнус VII|Магнус VII Ейриксон]], за нов крал на Швеция, който от 8 май същата година е и крал на [[Норвегия]].
Този избор на крал представлява рождената дата на шведската благородническа демокрация. На 8 юли 1319 г. е написана [[Магна харта на Швеция|Шведската „Магна Харта“]], по силата на която кралят се задължава при акта на избора да направи „кралско обещание“ да спазва свободите на аристокрацията и църквата.
== Източници ==
| |||