Албрехт II (Германия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|\1]\] +\1); козметични промени |
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 3x тире-числа, 2x запетая, 2x точка, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
| предшественик = [[Сигизмунд Люксембургски]]
| наследник = [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III Мирни]]
}}
}}
'''Албрехт II Великодушни''' ({{lang|de|Albrecht II. von Habsburg}}; {{lang|cs|Albrecht II. Habsburský}}, * [[1397]], † [[1439]]) от [[династия]]та [[Хабсбурги]] е като '''Албрехт V''' [[Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието|херцог на Австрия]] (1404 – 1439), [[крал на Унгария]] и [[Хърватия]] (1437 – 1439), [[Списък на монарсите на Германия|римско-германски крал]] (1438 – 1439), [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]] (1438 – 1439). Кавалер на [[Орден на жартиерата|Ордена на жартиерата]].
Албрехт II e първият Хабсбург, обединил под своята власт [[Австрия]], [[Чехия]], [[Унгария]] и [[Германия]].
==
Роден е на [[10 август]] [[1397]] година във [[Виена]], [[Херцогство Австрия]]. Албрехт V е син на австрийския херцог [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]] и [[Йохана София Баварска]].
Албрехт V е син на австрийския херцог [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]] и [[Йохана София Баварска]]. Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследява престола на Австрия, Албрехт е на седем години. Регентството над младия херцог си оспорват неговите чичовци от Леополдската линия на [[Хабсбурги]]те, докато в 1406 година те постигат съгласие да назначат настойник [[Леополд IV Хабсбург|Леополд IV]], най-старшия в рода.<ref>* Georg Voigt: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Albrecht_II._(römisch-deutscher_König) ''Albrecht II. (römisch-deutscher König)''].: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 227 – 229.</ref>▼
▲
Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на Виена изразява подкрепа на херцог [[Ернст Железни]]. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържа Леополд IV, но през 1411 година умира, а управлението над Австрийското херцогство взел Албрехт V.▼
▲Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на Виена изразява подкрепа на херцог [[Ернст Железни]]. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържа Леополд IV, но през 1411 година умира, а управлението над Австрийското херцогство
== Съюз със Сигизмунд и хуситски войни ==▼
[[Файл:Buch-kaiser-sigismund-L09740-26-lr-11.png|мини|ляво|Среща между Албрехт със Сигизмунд от „Книга за крал Сигизмунд“<ref>Joachim Schneider: Das illustrierte 'Buch von Kaiser Sigmund' des Eberhard Windeck. Der wiederaufgefundene Textzeuge aus der ehemaligen Bibliothek von Sir Thomas Phillipps in Cheltenham. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 61 (2005), S. 169–180 </ref>]]▼
Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император [[Сигизмунд Люксембургски]] и през 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница [[Елизабет Люксембургска]]. По бащина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династичните връзки в Централна Европа.▼
== Управление ==
▲=== Съюз със Сигизмунд и хуситски войни ===
▲[[Файл:Buch-kaiser-sigismund-L09740-26-lr-11.png|мини|ляво|Среща между Албрехт със Сигизмунд от „Книга за крал Сигизмунд“<ref>Joachim Schneider: Das illustrierte 'Buch von Kaiser Sigmund' des Eberhard Windeck. Der wiederaufgefundene Textzeuge aus der ehemaligen Bibliothek von Sir Thomas Phillipps in Cheltenham. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 61 (2005), S.
Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на [[аристокрацията]] на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък.
▲
През 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж [[Маркграфство Моравия]], находящо се на първата линия на борбата с хуситите.<ref>Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Edition Roetzer, Eisenstadt 1994, S. 51 f.</ref> Още през 1420 година Албрехт V участва в [[кръстоносен поход]] против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в [[Табор]]. <ref>Томек В. История Чешкого королевства,изд.Звопарева,1868 г.,стр.490-496</ref>▼
▲През 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в [[апанаж]] [[Маркграфство Моравия]], находящо се на първата линия на борбата с хуситите.<ref>Franz Theuer: Der Raub der Stephanskrone, Edition Roetzer, Eisenstadt 1994, S. 51 f.</ref> Още през 1420 година Албрехт V участва в [[кръстоносен поход]] против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в [[Табор]].
По-късно на война с хуситите е изпратена 12-хилядна армия, набрана в Австрия. Но чешките въстаници преминават в настъпление и през 1425 година навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада. Едва през 1431 година пред [[Кирхберг]] и в 1432 година пред [[Зноймо]], австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.[[Файл: Karel Svoboda (1824-1870) - Korunovace císaře Albrechta II. za krále českého roku 1438.jpg|мини|ляво|коронация]]
=== Крал на Германия и борба с турците ===
[[Файл:Albrecht II.jpg|мини
На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските [[курфюрст]]и във [[Франкфурт на Майн]] за [[римско-немски крал]] на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на [[Свещената Римска империя]] в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 – 1745 г.) заемат Хабсбурги.
Основният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан [[Баязид II]] напада владенията на сръбския деспот [[Георги Бранкович]], главния съюзник на унгарските крале на [[Балканите]], и напълно опустошава [[Сърбия]]. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското [[дворянство]] на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 г. във военния си лагер, кралят неочаквано заболява от [[дезинтерия]] и умира на 27 октомври на 42-годишна възраст.<ref>Günther Hödl: Albrecht II. Königtum, Reichsregierung und Reichsreform 1438 – 1439. Wien 1978, ISBN 3-205-08716-X.</ref>
Единственият син на Албрехт, [[Владислав Постум|Ладислав Постум]], се ражда четири месеца след смъртта на краля.<ref>Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.490
Албрехт II e погребан в [[Крипта|криптата]] на унгарските крале в [[Секешфехервар]].
== Фамилия ==
| |||