Русини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 9x кавички, 2 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Етническа група
| група = Русини
| брой = около 75
| по_места = {{Словакия}}: 33 482 (2011)<ref>[https://okruhly-stol.sk/wp-content/uploads/2012/02/Statistika-tab.jpg] – Population and Housing Census 2011, Statistical Office of the Словашка република</ref> <br>{{Сърбия}}: 15 626 (2002)<ref>{{cite book|year=2002|month=24 декември|title=Issue LII, No. 295, Final Results of the Census 2002|chapter=3. Population by national or ethnic groups by Census 2002, by municipalities|editor=Zoran Jančić|edition=Communicatio|pages=6 – 7|publisher=Republic Statistical Office of Serbia|location=Belgrad|id=YU ISSN 0353 – 9555 SRB 295 SN31 241202|url=http://www.statserb.sr.gov.yu/zip/esn31.pdf}}</ref><br>{{Украйна}}: 10 100 (2001)<ref name="ukraine">[http://ukrcensus.gov.ua/results/general/nationality/zakarpatia/ Про кількість та склад населення Закарпатської області<br>за підсумками Всеукраїнського перепису населення 2001 року]</ref><br>{{Хърватия}}: 2337 (2001)<br/>{{Северна Македония}}: 24 (2002)
| езици = [[Русински език|русински]], [[Панонски русински език|панонски русински]], [[Украински език|украински]], [[Словашки език|словашки]], [[Руски език|руски]]
Ред 11:
Русините произхождат от северните [[Карпати]] и все още обитават както тези области, така и някои други в [[Панонска низина|Панонската низина]]. Тяхната родина често е наричана [[Закарпатска област|Карпатска Рутения]] (Задкарпатска Русия), макар че това наименование не съвпада вече напълно с местата, населени с русини.
Основните русински етнически групи в някогашните [[Галиция]] и [[Буковина]] (днес в Западна [[Украйна]]) в Карпатите, се наричат '''лемки''' (ед. ч. [[лемко]]), '''[[бойки]]''' и '''[[гуцули/-ы]]''' (на рус. и укр. '''гуцулы/-и'''). Имената на първите групи идват от думите ''лем'' или ''бой'', означаващи ''само'' (на руски ''только'', на украински ''тільки''), а произходът на името на последната група не е ясен. Освен тези три групи, са известни още и [[верховинци]] и ''хайнали'' (гайнали/-ы). Група карпатски етнос, причисляван от русините, като русински са [[долняни]](на укр. и рус. '''долняне/-ы]''', на български транспонирано и като [[долиняци]] /за да се избегне неволна пейоративност от българското звучене на
За произход на името хуцули/гуцули няма официални академични източници, а само етнографски предания, но не на украински, а на малоруски (=Старобеларуски, Киевски руски и други). Най-често се обявяват за "по-важната" каста на карпатския народ "ХОТхори->ХУТхори-->ГУТхори" (мн.ч), чието название е "ХОТсули->ХУТсули-->ГУТсули--->>ГУ'''Ц'''ули". Етимологично го свързват с разбиране за "добродетелните" или "божествени, богонадарените" /с таланти, способности/). Самоопределението на гуцулите е сходно с това на долиняците. Те също не се причисляват към русините, а се имат за настоящи "най-стари" славяни (Но нито се самоопределят като руснаци, нито като украинци, нито като поляци, нито като беларуси, въпреки че имат езикови сходства със съвременните варианти на тези езици). ▼
▲За произход на името хуцули/гуцули няма официални академични източници, а само етнографски предания, но не на украински, а на малоруски (=Старобеларуски, Киевски руски и други). Най-често се обявяват за
== История ==
| |||