Разлика между версии на „Павел Милюков“

695 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Премахнати редакции на 90.179.1.217 (б.), към версия на Vodenbot
(→‎Биография: състояние на чехословашкия легион в Русия)
м (Премахнати редакции на 90.179.1.217 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
 
 
По време на [[Революция в Русия (1905)|Руската революция]] от 1905-1907 Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение [[Съюз на съюзите]] и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (''кадети''). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV [[Държавна дума]], в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник ''„Речь“''. През 1913 Милюков се включва в международната комисия, която разследва причините и провеждането на [[Балкански войни|Балканските войни]]. Сочен е за същинския автор на голяма част от доклада, известен като [[Карнегиева анкета]].<ref>Michailidis, I. [http://www.macedonian-heritage.gr/Contributions/contr_Carnegie_1.html The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913] (Macedonian Heritage, 10.09.2009)</ref> През 1915, отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния [[Прогресивен блок]].
 
Той се среща с професор [[Томаш Масарик|Томаш Гариг Масаpuк]] в Лондон и се консултира с него и сегашното състояние на чехословашкия легион в Русия по това време.<ref> (cs) Preclík, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karvina, Czech Republic) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 36 - 39, 41 - 42, 111-112, 124–125, 128, 129, 132, 140–148, 184–199. </ref>
 
Павел Милюков участва активно в началния етап на [[Руска революция (1917)|Руската революция]] от 1917, като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на [[Лавър Корнилов]] и е отстранен от ръководството на партията. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през 1917 заминава на юг в Москва, [[Новочеркаск]] и [[Киев]], а през ноември 1918 - за [[Румъния]], [[Франция]], [[Великобритания]]. През 1920 се установява във Франция.