Уикипедия

Свети Спас (София): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-абсида +апсида)
Редакция без резюме
Ред 23:
[[Файл:Sofia St Spas ХІc Plan.jpg|мини|ляво|250px|План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец]]
[[Файл:St Spas.JPG|мини|250px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]
Храмът е строен през периода 11- – 13 век<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Свети Николай Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html | заглавие= За храма „Свети Спас“ |достъп_дата = 21 февруари 2017|фамилно_име= Василев|първо_име= Асен|дата= 1940|труд= Черковно строителство в София до освобождението}}</ref>. През 1578 г. [[Стефан Герлах]] също отбелязва храма в пътеписа си.
 
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[апсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на апсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>„Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)</ref>
 
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на [[Николай Софийски Нови|св. Никола Нови Софийски]], а по-късно съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София – [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] – на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''“.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас"Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>
 
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект [[Георги Джонгов]]. Иконостасът ѝ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебърчанина [[Апостол Христов]], а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
Ред 43:
* БАН, Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т.1, С. 1980; т.2, С. 1987, т.3, С. 2006;
* [http://medchurches.livejournal.com/8059.html#cutid1 Разрушената църква Свети Спас в София]
* [http://sofiazanas.blogspot.com/2010/07/blog-post_09.html "Св„Св. Спас"Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)]
* [http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Спас%20-%20гр.%20София Средновековни църкви – „Св. Спас“ – гр. София, Свети места]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Спас_(София)“.