Уикипедия

Стоян Гаджев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
 
{{Паун}}
{{Личност
| име = Стоян Димитров Гаджев
Ред 16:
 
== Биография ==
Стоян Гаджев е роден на 29 декември 1940 година в село Крушево, СофийскоНеврокопско. Завършва гимназия в град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] в 1958 година и отбива двугодишна военна служба като топограф във Врачански окръг до 1960 година. Завършва ветеринарна медицина във Висшия ветеринарномедицински институт „Проф. д-р Г. Павлов“ в София (1965).<ref name="...">Попов, Ч., Пашов, Д., Попова, М. & Миронова, М. (1993). Алманах 70 години Ветеринарномедицински факултет 1923 – 1993, Стара Загора, стр. 73</ref>
 
Гаджев има 42 година трудов стаж като ветеринарен лекар и преподавател по ветеринарна анатомия. Работи като главен ветеринарен лекар на ТКЗСТрудовото кооперативно земеделско стопанство в село [[Татари]], община Белене, област Плевен (1970) и ДЕСС „Сортови семена“, с.в село Сърница, област Пазарджик (1971) и началник ДВСК, гр.в Батак (1974).<ref>Андреев, З. Татари. Записки по история на селото. Свищов: Академично издателство „Ценов“, 2013, стр. 123 (ISBN 978-954-23-0907-9)</ref>
 
След конкурс (в 1974) година е избран за асистент в Катедрата по анатомия на домашните животни на Ветеринарномедицински факултет (ВМФ) на новосъздадения Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в Стара Загора. следСтава извършеностарши пребазиране същата година от Софияасистент в Стара1977 Загорагодина си разпореждане на МС; старшиглавен асистент (1977)в и1979 главенгодина асистент (1979) в същата катедра <ref>Иванова, Т. (1993). История на Ветеринарномедицинския факултет 1923 – 1993, Стара Загора: Научно-изследователски сектор при Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина, стр. 211, 265, 278 (ISBN 954-8180-11-1)</ref><ref name="..."></ref> Специализира в МедицинскиМедицинския университет – Варна, катедра „Анатомия и хистология“ (1978, 1981).
 
Защитава кандидатска дисертация на тема „Морфологични изследвания върху артериалните и венозните кръвоносни съдове и техните образувания в областта на главата и главния мозък при овцата“ и получава научна степен Кандидаткандидат на ветеринарномедицинските науки (1986) и научното звание Доцентдоцент (1988).
 
През 1995 г. се създава [[ТракийскияТракийски университет|Тракийският университет]], гр.в Стара Загора и доц. д-р Стоян Димитров Гаджев естава член на Научния съвет към Ветеринарномедицинския факултет (1995 – 1999). Ръководител е на катедра „Ветеринарна анатомия, хистология и ембриология“ в периода от 1997 г. до 2000 г. и за няколко месеца в периода до 2004 г.<ref>Алманах 90 години Ветеринарномедицински факултет 1923 – 2013, Стара Загора: 2013. Забележка: учебниците на доц. д-р Стоян Димитров Гаджев са пропуснати, има и други грешки за други.</ref><ref>Алманах 95 години Ветеринарномедицински факултет 1923 – 2018, Стара Загора: 2018, стр. 40.</ref> Пенсионира се през 2005 г.
 
Гаджев става член на Българския земеделски народен съюз в 1970 година.
Става член на БЗНС (1970). През 1998 г. Комисията по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ЗДДБДС) удостоверява, че няма данни да е събирана информация за доц. д-р Стоян Димитров Гаджев от бившата ДС.<ref>Комисия по ЗДДБДС, №81218</ref>
 
През 2015 г. Стоян Гаджев е удостоен със Златна диплома от ръководството на ВетеринарномедицинскиВетеринарномедицинския факултет (ВМФ) на ТракийскиТракийския университет, която се дава на „изявени ветеринарни лекари, завършили висшето си ветеринарномедицинско образование преди 50 години и със съществени приноси за развитието и просперитета на ветеринарномедицинската професия“.<ref>[http://www.nbp.bg/nbp/77-ветеринарни-лекари-получиха-дипломи/ 77 ветеринарни лекари получиха дипломи днес], News Business Policy nbp.bg, 13 февруари 2015, посетен на 25 юли 2020 г.</ref>
 
Стоян Гаджев умира на 19 август 2017 г. във Велинград.
 
== Научни постижения ==
Доц. д-р Стоян Гаджев е публикувал 4 учебника, 51 научни (вкл. неговата дисертация за получаване на научната степен кандидат на науките от 186 стр.) и 41 научнопопулярни статии в наши и чуждестранни списания и вестници и дрдруги.<ref>Иванова, Т. (2003). Алманах 80 години Ветеринарномедицински факултет 1923 – 2003, Стара Загора, стр. 77.</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/33368 Регистър на академични длъжности и дисертации на Национален център за информация и документация (НАЦИД)]</ref>
 
ИздалУчебниците е самостоятелнона 4Гаджев учебника –са „Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици“ (1995, 2-ро прер. и доп. изд. 2014), „Анатомия на домашните животни, Том I (2000, 2016) и Том II (1999) и „Анатомия на домашните птици“ (1997, 2-ро прер. и доп. изд. 2019) – единствените учебници от много години в България с библиография и терминология съобразена с новата анатомична номенклатура, като внимание е обърнато и на приложния характер на анатомичните данни. В тях е отразен неговия дългогодишния опит като общопрактикуващ ветеринарен лекар и преподавател.
 
Автор е на единствената в България научнопопулярна книга за [[магарето]] „Всичко за магарето“ (1997). Съавтор е в написването на „Болести на котката“ (1999) и две ръководства за упражнения по Систематична (1992) и Топографска (1993) анатомия на домашните животни.
 
Някои статии публикувани в [[Полша]], [[Куба]] и [[България]] са изцяло на английски език, а две статии в Verhandlungen der Anatomischen Gesellschaft са на немски език. По това време в България част от научните статии са с резюмета на два езика – английски и руски.
 
Дисертацията му за получаване на научната степен „Кандидат на ветеринарномедицинските науки“, Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ), Стара Загора, София е на тема „Морфологични изследвания върху артериалните и венозните кръвоносни съдове и техните образувания в областта на главата и главния мозък при овцата“. Проучванията в дисертационния труд обхващат проблеми в областта на макроморфологията и хистоморфологията на кръвоносните съдове и техните образувания в областта на главата и главния мозък при новородени, подрастващи агнета и овце в следните аспекти:
# Изследвания върху макроморфологичните особености на артериалните съдове, мрежи и спетения при различни възрасти.
# Изследвания върху макроморфологичните особености на венозните съдове, мрежи, сплетения и синуси в различните части на главата и главния мозък при различните възрасти.
# Установяване на хистоморфологичните особености на по-големите артериални и венозни съдове и техните образувания.
 
В резултат на направените изследвания в дисертационния труд са направени следните оригинални научни приноси:
* Проучени са цялостно артериите и техните образувания в областта на главата и главния мозък при новородени, подрастващи и възрастни овце. Макроморфологичните особености включват отделянето, броя, диаметъра, разположението, разклоняването и анастомозите на кръвоносните съдове.
* Описва се подробно отделянето, хода, извивките и облитерацията на вътрешната сънна артерия при новородени и подрастващи агнета.
* Проучена е окципито-вертебралната анастомоза и анастомозите в основата на гръбначния канал и артериалната примка около аксиса.
* Установено е наличието на a. messeterica за дълбоката част на външния дъвкателен мускул, a. meningea ventralis редица менингеални клонове, седем типа рострални клонове към ростралната епидурална чудна мрежа, две групи артерии от етмоидалната мрежа за лигавицата на ностната кухина и две групи артерии от задната съединителна артерия за междинния и средния мозък.
* За първи път се описват етмоидалната и носната артериална мрежа. Доказано е, че ростралната епидурална чудна мрежа е обхваната от венозно сплетение, при което се оформя кавернозно-съдов комплекс.
* Проследени са венозните съдове на главата и главния мозък, венозните съединителни клонове, синуса на дълбоката лицева вена при възрастни овце и вените на мозъчните обвивки.
* За първи път се установи и наличието на следните вени: vv. massetericae, vv. pterygoideae, v. auricularis interna, vv. emissaria foraminis orbitorotundi, vv. emissaria foraminis ovalis, rami anastomotici cum plexus ophthalmicus.
* На корозионни препарати са уточнени венозните мрежи и сплетения в областта на дъвкателните мускули, орбитата, глътката, включително носното и небцовото венозно сплетение. Доказано е и наличието на венозен път от ростралната част на ностната и устната кухина и лицето към венозното сплетение в кавернозния синус.
* Потвърдителен характер имат получените данни относно общото устройство на синусната система, но показателите за кавернозния и вентралния каменист синус и базиларното сплетение са установени за първи път.
* Като постижение могат да се посочат и резултатите, получени при изследването на хистоструктурата на големите съдове и артериалните мрежи на главата и главния мозък. Резултатите от проучванията в дисертационния труд са предпоставка за други задълбочени изследвания в областта на макро и хистоморфологията на кръвоносните съдове на главата и главния мозък не само при овцата, но и при останалите домашни животни.<ref>Гаджев, С. Морфологични изследвания върху артериалните и венозни кръвоносни съдове и техните образувания в областта на главата и главния мозък при овцата. Дисертация, София, стр. 186, Национална библиотека COBISS.BG-ID 1253965796</ref>
 
Освен разглеждането на различни проблеми в областта на кръвоснабдяването на различни органи при различни видове домашни животни, научните трудове на доц. д-р Стоян Гаджев обръщат внимание и на други системи в организма. Разработил е и методи за изготвяне на сухи анатомични препарати от различни органи за онагледяване на учебния процес и метод за вземане на кръв от домашни птици.
 
Учебниците / книгите и много научни статии на доц. д-р Стоян Димитров Гаджев са цитирани в международни и български научни трудове и са също така реферирани в международни световноизвестни бази данни с научна информация като MEDLINE/PubMed<ref>[https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/?term=Gadzhev pubmed.ncbi.nlm.nih.gov]</ref>, Scopus<ref>[https://www.scopus.com/authid/detail.uri?authorId=6602939153 www.scopus.com]</ref>, Google Scholar<ref>[https://scholar.google.com/citations?user=93eozHkAAAAJ&hl=en scholar.google.com]</ref>, CAB Direct и др. много преди тази система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност да навлезе в България.
 
Член е на Българското анатомично дружество и германското дружество Anatomischen Gesellschaft (1981 – 1995). Поддържа научни контакти с видни учени от редица западноевропейски държави въпреки, че никога не му разрешават да пътува в чужбина. Участва с научни доклади в редица конгреси, симпозиуми, научни сесии и др. вкл. с международно участие – Варна (1978, 1992), Златни Пясъци (1981), Плевен (1985, 1999), София (1985), Албена (1987), Пловдив (1987), Костинброд (1988), Стара Загора (1982, 1989, 1990, 1991, 1996) и др.
Line 81 ⟶ 58:
=== Научнопопулярна книга ===
* Гаджев, С. (1997). Всичко за магарето. Стара Загора, самоизд., 9 фиг., 96 с. (ISBN 954-8180-30-8).
 
Автор е на множество научно-популярни статии за домашните животни и птици.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоян_Гаджев“.