Исилдур: Разлика между версии

Можел да го унищожи, но решил да го запази като откуп за баща си и за брат си — а това го повело към гибелта му. Няколко години по — -късно, Исилдур и воините му били нападнати от [[орки]], на път за северното кралство [[Арнор]], на място, наречено Перуникови поля. Загинали всички, с изключение на оръженосеца на Исилдур — Охтар. Преди да падне, Исилдур му връчил отломките на Нарсил, отнесени в Имладрис ([[Ломидол]]) на [[Елронд]]. Самият Исилдур останал да се сражава, докато не разбрал, че сражението е вече загубено. Тогава надянал Единствения, който го направил невидим за другите и се хвърлил в Андуин. Пръстенът се изхлузил от пръста му и проклятието му го довършило. Исилдур бил открит от стрелците на Мордор, които първоначално го обсипали със стрели, а после хукнали да бягат, защото в мрака на челото на Исилдур светил камъка Елендилмир. Така пада първата жертва на загубения Пръстен – Исилдур, втори крал на Дунедаините и последен владетел на Арнор и Гондор през тази епоха.