Урвич (Кокалянски): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м →История: други дребни редактирано с AWB |
||
Ред 28:
Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания, свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. Оттам вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7 – 8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан V Палеолог|Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[Гърци]]те и [[сърби]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата „Св. Четиридесет мъченици“. Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. Запазила се е само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] – от [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността „Просеченик“, до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] – „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица (област София)|Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.
Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков]]ско войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[Турци]]те отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония (област)|Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил независимостта на София и Софийско. „Урвич“ е поддържал връзка с други по
Крепостта „Урвич“, заедно с [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир „Свети Никола“]], [[Свети Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир „Св. Илия“]] и близкия [[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“, образуват '''Урвичкия крепостно-манастирски комплекс''' – част от [[Софийска света гора|Софийската света гора]]. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.
| |||