Червена армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м web.archive.org
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис; други дребни редактирано с AWB
Ред 27:
* „Втори период“: януари – ноември 1919 г. – включва успеха на Белите армии, напредващи от юг, под командването на ген. [[Антон Деникин]], от изток под командването на ген. Александър Василевич Колчак и от северозапад под командването на ген. Николай Николаевич Юденич, които побеждават Червената армия на всеки фронт. Троцки реформира и контраатакува. Червената армия отблъсква армията на ген. Колчак през юни, а войските на ген. Деникин и ген. Юденич през октомври.<ref name="autogenerated3">[[John Erickson (historian)|John Erickson]], ''The Soviet High Command 1918 – 41'', pp.72 – 3</ref> До средата на ноември Белите армии се изтощават и през януари 1920 г. Първа Кавалерия на Будьони навлиза в Ростов на Дон.
 
В началото на войната Червената армия включва 299 пехотни полка.<ref>{{икона|ru}} [http://fstanitsa.ru/2/41_11.shtml Краснов] </ref> Гражданската война се засилва след като [[Владимир Ленин|Ленин]] разпуска Руското учредително събрание (5 – 6 януари 1918 г.) и съветското правителство подписа Договора от [[Брест-Литовск]] (3 март 1918 г.) за изваждане на Русия от[[Първата световна война|Голямата война]]. На 23 февруари 1923 г. „денят на Червената армия“ има двойно историческо значение – Първи ден от събирането на новобранци (в [[Петроград]] и [[Москва]]) и първия ден на борбата срещу окупационните войски на Немската империя.<ref>S.S. Lototskiy, ''The Soviet Army'', Moscow:Progress Publishers (1971), p.25, cited in Scott and Scott, ''The Armed Forces of the Soviet Union'', Eastview Press, Boulder, Co. (1979) p.3. February 08 became „Soviet Army Day“, a national holiday in the USSR. </Refref>
 
На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918 – 24) [[Лев Троцки]] – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава [[ГРУ]] (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия.<ref name="Suvorov, Viktor 1984"/> Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци – войници, милиционери и тайни полицаи...;<ref>Scott and Scott, 1979, p.8</ref> Военната повинност започва през юни 1918 г...,<ref>Read, Christopher, ''From Tsar to Soviets'', Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,</ref> и опозицията е жестоко притисната.<ref>Williams, Beryl, ''The Russian Revolution 1917 – 1921'', Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838: Conscription-age (17 – 40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.</ref> За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат анти-комунистите, дезертьорите и враговете на държавата.<ref name="Suvorov, Viktor 1984">Suvorov, Viktor, ''Inside Soviet Military Intelligence'', New York: Macmillan (1984)</ref><ref>Chamberlain, William Henry, ''The Russian Revolution: 1917 – 1921'', New York: Macmillan Co. (1857), p.131</ref> Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия.<ref>John Erickson, ''The Soviet High Command—A Military–Political History 1918 – 41'', MacMillan, London (1962), pp.31 – 34</ref> От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48 000 служители, 10 300 администратори и 214 000 подофицери.<ref>N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918 – 21 (The Civil War 1918 – 21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33</ref> В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.<ref name="Williams">Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838</ref> Те са били наети като военни специалисти,<ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist ''voenspetsy''.</ref> и в края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия. <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446:</ref>
 
[[Файл:Lenin, Trotsky and Voroshilov with Delegates of the 10th Congress of the Russian Communist Party (Bolsheviks).jpg|мини|[[Ленин]], [[Лев Троцки|Троцки]] и войници, [[Петроград]], 1921.]]
Ред 35:
Лозунгът „Убеждение, организация и репресивни мерки“ изразява дисциплина и мотивация, осигуряващи тактически и стратегически успех на Червената армия.
 
Под ръководството на комисар Ян К. Берзин, специалните наказателни бригади взимат за заложници дезертьори от селата, а за да ги принудят да се предадат – на всеки десет убиват един. Същата тактика била прилагана върху селските бунтовници в зоните контролирани от Червената армия.<ref>Brovkin, Vladimire, ''Workers' Unrest and the Bolsheviks' Response in 1919'', Slavic Review, Vol. 49, No.3 (Autumn 1990), pp.350 – 73</ref> Съставна част от Червената армия са мъже с различна политическа, етническа и национална принадлежност. Политическите комисари провокират тяхната лоялност чрез шпионаж на подчинените командири за политическа некоректност. <ref>Erickson, 1962, pp.38 – 9</ref> Въпреки властта си политическите комисари получават и смъртно наказание.
 
=== Полско-съветската война ===
През 1919 – 1921 Червената армия участва също в полско – съветската война, в която тя достига централна Полша през 1920 г., но след това претърпява поражение при Битката за Варшава (1920), с което се поставя край на войната. По време на полската кампания Червената армия наброява около 6,5 милиона души, много от които армията трудно поддържа – около 581 000 на двата фронта – Западен и Южен. Около 2,5 милиона мъже и жени са били въвлечени, като част от резервните армии.<ref> Erickson, 1962, p.101 </Refref>
 
=== Доктринно развитие през 1920 и 1930 ===
След четири години на война, успехът на Червената армия над [[Пьотър Николаевич Врангел|Врангел]] на юг<ref>Erickson, 1962, p.102 – 107</ref> позволява основаването на [[Съюза на съветските социалистически републики]] през 1922 г. Историкът Джон Ериксон посочва дата 1 февруари 1924 г., на която [[Михаил Фрунзе]] става шеф на Червения щаб на армията. Той ръководи съветското военно планиране и операции. До 1 октомври 1924 г. броят на Червената армия намалява до 530 хиляди.<ref> Erickson, 1962, p.167 </ref>.
 
В края на 1920 и през 1930 г. съветските военни теоретици, водени от маршал [[Михаил Тухачевски]] разработват доктрина за дълбоки операции.<ref>[[Mary R. Habeck]], ''Storm of Steel: The Development of Armor Doctrine in Germany and the Soviet Union, 1919 – 1939'', Cornell University Press, 2003, ISBN 0-8014-4074-2.</ref> Дълбоката бойна доктрина разчита на авиацията и на напредналото въоръжение с надеждата, че военните действия ще приключат бързо, ефикасно и решително с победа. Маршал Тухачевски казва, че въздушната войска трябва да бъде „ангажирана срещу мишени отвъд обхвата на пехотата и артилерията. За максимален тактически ефект самолетите трябва да се използват масово, концентрирани във времето и пространството, срещу цели от най-високо тактическо значение.“
Ред 58:
* {{икона|ru}} {{cite web |url=http://militera.lib.ru/h/kovalev_ea2/07.html |title=Зимняя война балтийских подводных лодок (1939 – 1940 гг.) |author=Эрик Ковалев |year=2006 |publisher=Военная Литература |trans_title=Короли подплава в море червонных валетов |accessdate=3 ноември 2009 }}
* {{икона|ru}} {{cite web |url=http://www.otvaga2004.narod.ru/photo/winterwar/wwar1.htm |title=Танки в Зимней войне 1939 – 1940 |author=М. Коломиец |year=2001 |trans_title=Фронтовая иллюстрация |accessdate=3 ноември 2009 }}
* {{икона|ru}} {{cite web |url=http://militera.lib.ru/h/shirokorad1/9_01.html |title=Зимняя война 1939 – 1940 гг. |author=Александр Широкорад |year=2001 |publisher=Военная Литература |trans_title=Предыстория Зимней войны |accessdate=3 ноември 2009 }}</ref> е война между [[Съветския съюз]] и [[Финландия]]. Тя започва със съветска офанзива на 30 ноември 1939 г. – три месеца след началото на [[Втората световна война]] и съветската инвазия в Полша, а приключва на 13 март 1940 г. с Московския мирен договор. Атаката се счита за незаконна от Обществото на народите и Съветския съюз бива изгонен на 14 декември 1939 г. <ref>{{cite web |title= League of Nations' expulsion of the U.S.S.R. |url=http://www.ibiblio.org/pha/policy/1939/391214a.html |date=14 декември 1939 |publisher= League of Nations |accessdate=24 юли 2009}}</ref>
 
Съветските сили са с три пъти повече войници от финландците, тридесет пъти повече самолети и сто пъти повече танкове. Червената армия обаче е била намалена от съветския лидер [[Йосиф Сталин]] по време на [[Голямата чистка]] през 1937 г.<ref>[[#Bullock1993|Bullock (1993)]]. p. 489.</ref> Над 30 000 офицери са екзекутирани или са били изпратени в затвора, включително и тези от най-високите редици. В Червената армия през 1939 г. има и много неопитни висши офицери.<ref>[[#Glanz1998|Glanz (1998)]]. p. 58.</ref><ref name="Ries1988">[[#Ries1988|Ries (1988)]]</ref>{{rp|56}} Поради тези факти, както и високата ангажираност и морал във финландските сили, Финландия е в състояние да устои на съветската инвазия много по-дълго, отколкото са очаквали руснаците. Финландските сили нанасят загуби на Червената армия през първите 3 – 4 месеца. <ref name="Ries1988" />{{rp|79 – 80}}
Военните действия са прекратени през март 1940 г. с подписването на мирен договор в Москва. Финландия отстъпва 11% от територията си от преди войната и 30% от икономическите си активи на Съветския съюз.<ref> name="Edwards">[[#Edwards2006|Edwards (2006)]]</ref>{{rp|18}} Съветските загуби на фронта били тежки и международната репутация на страната е пострадала.<ref> name="Edwards" </ref>{{rp|272 – 273}} Съветските войски не изпълнили своята цел за цялостно завладяване на Финландия, но завладели достатъчно територия, включително Ладожкото езеро, Петсамо и Сала. Финландците обаче запазват суверенитета си и подобряват международната си репутация.
 
=== Великата отечествена война ===
Ред 72:
Неподготвени съветските войски претърпяват много поражения на бойното поле заради посредствените войници, частичната мобилизация, непълната реорганизация. Те нямат добра подготовка и трудно защитават територията си.
 
Броят на военните на Оста бил приблизително същият и силите били изравнени. <ref>Appendix D of ''Stumbling Colossus'', by David Glantz, shows the correlation of forces, pp.292 – 95); the Axis forces possessed a 1:1.7 superiority in personnel, despite the Red Army's 174 divisions against the Axis's 164 divisions, a 1.1:1 ratio.</ref> Поколението съветски командири (и по-специално Георги Жуков) си взема поуки от пораженията.<ref>David Glantz, Colossus Reborn, 2005, p.61 – 62</ref> Последвалите съветските победи в Битките при Москва, [[Сталинград]], [[Курск]] и [[Операция Багратион]] се оказват решаващи.
 
Анти-нацистката ''[[Велика отечествена война]] ''бива сравнявана с отечествената война от 1812 г. срещу [[Наполеон I]].
 
За да се насърчи инициативата на командирите на Червената армия, КПСС временно премахват политическите комисари. Въвеждат отново официални военни звания и декорации, както и концепция за военните. Изключително героичните и високоефективните единици печелят званието гвардейска част<ref>David Glantz, ''Colossus Reborn: The Red Army at War 1941 – 43'', University Press of Kansas (2005), p.181</ref> – елитно наименование, обозначаващо високо ниво на обучение, провизии и заплащане. За страхливците,<ref>Merridale, Catherine, ''Ivan's War: Life and Death in the Red Army, 1939 – 1945'', New York: Macmillan (2006), ISBN 0-8050-7455-4, 9780805074550, p.157: Red Army soldiers who shot or injured themselves to avoid combat usually were summarily executed, to save the time and money of medical treatment and a court martial.</ref>, крадците и дезертьорите е използвано строго наказание, като са дисциплинирани с побой, понижения в нежелани длъжности, както и крайно изпълнение на екзекуции от наказателните отряди.
 
През това време „особист“ (НКВД офицер на военното контраразузнаване) се превръща в ключова фигура на Червената армия. Има властта да осъжда на смърт и помилва живота на всеки войник и служител. През 1942 г. Сталин създава наказателния батальон, съставен от затворници, съветски военнопленници, опозорени войници и дезертьори.<ref>Toppe, Alfred, ''Night Combat'', Diane Publishing (1998), ISBN 0-7881-7080-5, 9780788170805, p.28: The Wehrmacht and the Soviet Army documented penal battalions ''tramplers'' clearing minefields; on 28 December 1942, Wehrmacht forces on the [[Strait of Kerch|Kerch]] peninsula observed a Soviet penal battalion running through a minefield, detonating the mines and clearing a path for the Red Army.</ref><ref>Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0-03-047266-0: Stalin's Directive 227, about the Nazi use of the death penalty and penal units as punishment, ordered Soviet penal battalions established.</ref> Максималната присъда е три месеца. Съветският модел е заимстван от Вермахта и е приложен по особено суров начин. През 1941 г. директивата на Сталин нарежда самоубийството на всеки червен офицер и войник, вместо предаване на врага. Съветският закон разглежда всички заловени войници от Червената армия като съветски военнопленници и ги изпраща в наказателните батальони.<ref name="Tolstoy">Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0-03-047266-0</ref>
Ред 84:
По време на Великата отечествена война Червената армия набира 29 574 900 мъже, в допълнение към 4 826 907 на служба в началото на войната. От тази сума 34 401 807 загубата наброява 6 329 600 убити в акция, 555 400 смъртни случаи от болест и 4 559 000 изчезнали при сражения (повечето заловени). От тези 11 444 000 обаче 939 700 се завръщат в редиците на впоследствие освободените съветски територии и след това 1 836 000 са върнати от немски плен. Така общия сбор на загубите достига размер от 8 668 400.<ref name="ReferenceA">See Г. Ф. Кривошеев, ''Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' (G. F. Krivosheev, ''Russia and the USSR in the wars of the 20th century: losses of the Armed Forces. A Statistical Study'', in Russian)</ref> Това е официалната статистика, но други дават като бройка почти 11 милиона мъже, включително 7,7 милиона убити или изчезнали в сражение и 2,6 милиона мъртви (от 5,2 милиона военнопленници), плюс 400 000 паравоенни и съветските партизански загуби. <ref>Vadim Erlikman. Poteri narodonaseleniia v XX veke: spravochnik. Moscow 2004. ISBN 5-93165-107-1</ref> По-голямата част от загубите са от етнически [[руснаци]] (5 756 000), следвана от етнически [[украинци]] (1 377 400).
 
Немските загуби на Източния фронт са 3 604 800 убити в сраженията, плюс 900 000 етнически германци и австрийци – посочени, като изчезнали в сраженията<ref>''„It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody“'', Rűdiger Overmans ''Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg''. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1</ref> и 3 576 300 мъже, обявени за заловени (общо 8 081 100). Загубите на германските пратеници на Източния фронт са приблизително 668 163 убити и 799 982 заловени (общо 1 468 145). От тези 9,549.245 СССР освобождава 3 572 600 от плен след войната, като по този начин общия сбор на загубите става около 5 976 645.<ref>Рюдигер Overmans'' Deutsche militärische Verluste IM Zweiten Weltkrieg''. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1 </ref> Що се отнася до военнопленници и двете страни залавят голям брой хора и много от тях умират в плен – една британска личност<ref>Richard Overy Stalin's Russia, Hitlers Germany</ref> посочва, че 3,6 от 6 милиона съветски военнопленници са загинали в немските лагери, а 300 000 от 3 милиона германски военнопленници умират в съветски ръце.<ref>[http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html German-Russian Berlin-Karlhorst museum]</ref>
 
== Структура ==
[[Файл:Red Army flag.svg|мини|Неофициален флаг на Червената армия, тъй като съветските сухопътни сили никога не са имали официален <ref>{{cite web |title=флажные мистификации |trans_title= The flag Hoax|url=http://www.vexillographia.ru/russia/mistif.htm |publisher= vexillographia.ru |език=ru |accessdate=11 септември 2010}}</ref>]]
 
В началото на своето съществуване Червената армия функционира като доброволна формация, без рангове или емблеми. Демократични избори избират служителите. Постановление от 29 май 1918 г., налага задължителната военна служба за мъже на възраст от 18 до 40 г.<ref>Scott and Scott, 1979, p.5</ref> За да обслужват огромен военен набор, болшевиките сформират регионални военни комисариати. От 2006 г. те отново съществуват в Русия със същата функция и име. Военните комисариати нямат право да се намесват в дейността на военните политически комисари.
 
В средата на 1920 г. Червената армия е разделена по териториален принцип. Във всеки регион са призовавани здрави мъже за ограничен период на действащ дълг в териториалните поделения. Те представляват около половината от армейската сила.<ref>Scott and Scott, 1979, p.12</ref> Първият повиквателен период е бил в продължение на три месеца, и един месец годишно след това. Редовите кадри създават стабилно ядро. До 1925 г. тази система набира 46 от 77 пехотни дивизии и една от единадесетте кавалерийски дивизии. Останалата част се състои от редовни служители и запасни лица, служещи две години. Териториалната система е окончателно премахната, а всички останали формации, превърнати в други отдели за кадри през 1937 – 38 г. <ref>David Glantz, Colossus Reborn: The Red Army at War 1941 – 43, University Press of Kansas, 2005, p.717 note 5.</ref>
 
[[Файл:Bt7 3.jpg|мини|ляво|танкове на Червената армия [[БТ (танк)|БТ-7]] на парад.]]