Уикипедия

Вършец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 47:
 
== Забележителности ==
{{повече източници}}
* Минералните води са от няколко извора с температура около 37 °C. Водата им е бистра, безцветна, мека и слабо минерализирана. Общодостъпна е в [[аязмо]] с чешми до центъра на курорта.
* В града функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела.
* Слънчевата градина с Алеята на чинарите в центъра на града е обичайно място за разходка и отдих. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина. Алеята на чинарите е главна улица, дълга почти два километра с дървета на възраст повече от 100 години.
* Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени [[пленер]]и по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
* Общинският музей във Вършец е открит през 1999 г. и съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „[[Балнеология]]“ и „[[Етнография]]“. Има и изложбена зала. Специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр. н. е. на тракийското момче-бог [[Телесфор]], което днес е символ на Вършец.
* Много посещаван е районът югоизточно от Вършец като „Пътека на здравето”здравето“. В началото на Горския парк на града е построен летен театър. От там асфалтирана алея води до известната местност „Иванчова поляна“ с няколко беседки - – място за гимнастика и отмора. След нея се намира Марийкина поляна. В същата посока, на около 4,5 km от центъра на града е известната местност на водопада „Райски кът“ с туристически заслон.
* До самия град се намира китното [[Стара планина|балканско]] село [[Заножене]], което от 1964 г. е квартал на Вършец. В края на квартала, на 1600 m югоизточно от центъра му, скрита в полите на Стара планина, се намира Заноженският водопад на р. Орловщица, който е една от природните забележителности на вършечкия район.
* От Вършец има туристически пътеки до старопланинския връх [[Тодорини кукли]] (1785 m), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Маршрутът започва над квартал Заножене и се преминава за около 4 часа, но съдържа стръмни изкачвания и е подходящ за активни и добре подготвени туристи. До върха може да се стигне по няколко различни пътеки и коларски път. Местността Зелени дел е на 10 km от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха.<ref>[http://planinar.org/вършец-връх-тодорини-кукли/ Вършец – връх Тодорини кукли (4 часа)], Planinar.org.</ref> Възможно е и изкачване от [[Петрохан (хижа)|хижа „Петрохан“]] за около 2,5 часа до четирите върха Тодорини кукли.<ref>[https://drumivdumi.com/изкачване-на-тодорини-кукли-четирите/ Изкачване на Тодорини кукли – четирите върха с едно име] – Ели Иванова, „Друми в думи“, 17.08.2015.</ref>
* На 5 km западно от града, по пътя за Берковица, се намира село [[Спанчевци]], известно също с минерален извор със забележителнис лечебни качествасвойства.
* На 12 km западно от Вършец, след с. Спанчевци, се намира [[Клисурски манастир (Монтанско)|Клисурският манастир]] „Св. св. Кирил и Методий”Методий“, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден, а празникът му е [[11 май]].
* Край града на 8 km североизточно (в землището на с. [[Долно Озирово]]) има [[Палеонтология|палеонтологично]] находище на [[Вкаменелост|фо̀силна]] [[фауна]] и [[флора]] от над 2 милиона години със световна известност <ref>Боев, З. 1991. Палеонтоложкото съкровище на Вършец. – Природа и знание, 1: 19 – 20.</ref>,<ref>Боев, З. 1993. Нов поглед към миналото. – Науката и ние, 1: 35.</ref>,<ref>Боев, З. 1994. Вилафранкските птици от Вършец. – Природа, БАН, 1: 85 – 88.</ref>,<ref>Боев, З. 2001. Палеонтологичното находище на късноплиоценска фауна и флора край Вършец. – Във: Вършец. Град на здравето. [Туристически пътеводител].. Изд. къща „Градина“, София, 5.</ref>,<ref>Боев, З. 2004. Палеонтологичното съкровище край град Вършец. – В: Община Вършец, България – Varshetz Municipality, Bulgaria. Tour Club ReMark, 23.</ref>,<ref>Боев, З. 2012. Палеонтологичното находище край гр. Вършец – с голямо научно значение и потенциал за туризма. – в. „Вършец“, бр. 7, юли 2012, с. 3.</ref>,<ref>Боев, З. 2013. Българският палеопарк край Вършец. – Природа, БАН, 3:28 – 33.</ref>
* През [[2007|2007 година]] в началото на парка Слънчева градина българские архитекториздигнат [[Георгипаметник Чапкънов]] направина [[Паметник|паметникаВладимир Висоцки]] наот рускибългарския [[писател]] иархитект [[актьор]]Георги [[Владимир ВисоцкиЧапкънов]].
 
== Балнеология ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вършец“.