Георги Дамянов: Разлика между версии

[[FileФайл:Central Sofia Cemetery 2018 39.jpg|thumbмини|250px260px|Гробът на Георги Дамянов в Централните софийски гробища.]]

'''Георги Първанов Дамянов''' ''(Георги Дамянов Първанов)'' е [[България|български]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[офицер]] ([[генерал-лейтенант]]) и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] от 1945 годинаг. до смъртта си.

=== РанниМладежки години ===

Георги Дамянов е роден на [[5 октомври]] (23 септември стар стил) 1892 годинаг. в село [[Георги Дамяново|Лопушна]], Фердинандско.<ref name="ташев">{{ташев|134 – 135}}</ref> През 1911 годинаг. завършва гимназията във [[Враца]],<ref name="ташев"/> където организира социалистически кръжок. През 1911 г. се записва в Софийския университет специалност право, но скоропостижно преустановява следването си поради липса на средства. Работи като учител в [[Ковачица]] и като телеграфист във [[Монтана|Фердинанд]].<ref name="ташев"/> През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.<ref name="ташев"/>

През 1915 годинаг. Дамянов завършва [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]], след което участва в [[Първата световна война]] като взводен командир в [[Тридесет и пети пехотен врачански полк]].<ref name="ташев"/> На фронта развива усилена антивоенна дейност, ранен е, престоява осем месеца в болница и остава с лека инвалидност за цял живот. В периода 1919 – 1923 годинаг. е член на Окръжния комитет на [[БКП]] във Враца.<ref name="ташев"/> Избиран за общински съветник.

В началото на 1925 годинаг. Дамянов отново емигрира в Югославия.<ref name="ташев"/> Есента на същата година заминава за [[СССР]] с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва [[Военна академия]] „[[Михаил Фрунзе|Фрунзе]]“ в [[Москва]]<ref name="ташев"/> със звание капитан. Служи като командир на [[батальон]] и преподавател в академията (1932 – 1934).

През 1934 годинаг. Георги Дамянов е на работа в [[Коминтерн]]а,<ref name="ташев"/> като често използва псевдонима „Белов“. През 1935 годинаг. е изпратен в България, заедно със [[Станке Димитров]] и [[Трайчо Костов]], за да отстрани противниците на Димитров в партийното ръководство (т.нар. „[[леви комунисти в БКП|левите комунисти]]“) и да наложи лоялността на партията към линията на Коминтерна.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 223}}</ref>

През 1937 годинаг. отново е в СССР и участва в ръководството на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]] във Виена.<ref name="ташев"/> По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. В разгара на [[Голяма чистка|Голямата чистка]] е назначен за ръководител на кадровия отдел на Коминтерна, работи в тясно сътрудничество със съветската политическа полиция и разузнаване и е сред най-доверените лица на съветския диктатор [[Йосиф Сталин]] в организацията.<ref name="фосколо"/> Той участва активно в репресиите над политически емигранти от различни страни, като подготвя за политическата полиция стотици списъци, справки и характеристики, в резултат на което голям брой хора са политически изолирани, арестувани, измъчвани, заточени или разстреляни.<ref name="фосколо"/> От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 годинаг. Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (''ЦК'') на БКП. През 1945 годинаг. става член на Политбюро, а през следващата година – и [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар]] на ЦК. От 1946 до 1950 годинаг. е военен министър в [[Правителство на България (64)|първото]] и [[Правителство на България (65)|второто правителство]] на Георги Димитров и в [[Правителство на България (66)|правителството]] на Васил Коларов и [[Вълко Червенков]]. От май 1950 годинаг. до смъртта си е председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]].<ref name="ташев"/> Излиза в запаса на 14 февруари 1951 г.<ref>Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 131.</ref>

Георги Дамянов умира на [[27 ноември]] [[1958]] годинаг. в [[София]].<ref name="ташев"/>