Температура на Кюри: Разлика между версии

Точката на Кюри е температурата на фазов преход от втори ред, свързана с рязка промяна в свойствата на симетрията на веществото (например магнитни - във феромагнетици, електрически - във фероелектрици, кристално-химични - в подредени сплави).

При температура <math>T</math> под точката на Кюри <math>Q</math> феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри (<math>T=Q</math>) интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при <math>T=Q</math> (в т. нар. ''антиферомагнитна точка на Кюри'' или '''''точка на Неел''''') тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.

По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при <math>T=Q</math>, този или онзи вид атомен "ред"„ред“ (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при <math>T=Q</math>, който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.