Айно Калас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 33:
През 1900 г. се жени за д-р Филип Оскар Калас, естонски учен, фолклорист и по-късно дипломат. Имат пет деца. Двойката живее в периода 1900 – 1903 г. в [[Санкт Петербург]]. През 1904 г. се премества в [[Тарту]], [[Естония]]. Калас се интересува от историята и културата на новата си родина и се присъединява към социокултурното общество „Noor-Eesti“ (''Млада Естония''), което провежда кампания за независимостта на Естония. Въпреки че пише на фински, тя включва в творчеството си и естонски теми. През 1919 г. се запознава в Копенхаген с критика и есеист Анна-Мария Талгрен (1886 – 1946), с която поддържат кореспонденция в продължение на десетилетия.
През 1920 г., след края на [[Първата световна война]], е обявена независимостта на Естония. В периода 1922
В ранните си произведения Калас смесва своите истории с фолклора на естонската литература. В двата тома на „Meren takaa“ (
В крайна сметка Калас намира истинския си глас в [[неоромантизъм|неоромантизма]], особено в нейните кратки, трагични „романи-балади“. Те са написани на архаичен езиков стил от 16-и и 17 век в Естония. Особено открояващи се са произведенията от трилогията „Барбара фон Тисенхузен“. Повтаряща се тема в романите ѝ е това, което тя нарича „убийствения Ерос“ – любов, носеща щастие и удовлетворение, но която често води до смърт.
Ред 43:
С любовните си произведения Калас се утвърждава като фатална жена, но най-вероятно тя също преувеличава любовните си връзки. През се влюбва в латвийския художник [[Янис Розентал]], който рисува нейния портрет, но заменя главата ѝ с тази на нейната прислужница. Тя е имала и любовта афера с легендарния финландски поет [[Ейно Лейно]], която става известна след публикуване на нейните дневници през 1950 г.
Нацистката окупация на Естония по време на [[Втората световна война]] 1941
През 1948 г. Калас отива до Хелзинки с паспорт на бежанец, и пребивава във Финландия 16 месеца. Връща се в Швеция до 1953 г., тъй като от Съветския съюз изискват репатриране на бежанците, а след 1953 г. трайно се установява в Хелзинки.
Ред 61:
* Lähtevien laivojen kaupunki (1913)
* Seitsemän: Titanic-novelleja (1914)
* Suljettu puutarha
* Musta raita (1919)
* Katinka Rabe (1920)
Ред 76:
* Löytöretkillä Lontoossa (1944)
* Polttoroviolla (1945)
* Kanssavaeltajia ja ohikulkijoita 1 – 3 (
* Seitsemän neitsyttä (1948)
* Virvatulia (1949)
* Rakkauden vangit (1951)
* Päiväkirja vuosilta
* Päiväkirja vuosilta
* Päiväkirja vuosilta
* Valitut teokset (1954)
* Päiväkirja vuosilta
* Päiväkirja vuosilta
* Vaeltava vieraskirja vuosilta
=== Серия „Барбара фон Тисенхузен“ (''Barbara von Tisenhusen'') ===
|