Айно Калас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
мРедакция без резюме
Ред 33:
През 1900 г. се жени за д-р Филип Оскар Калас, естонски учен, фолклорист и по-късно дипломат. Имат пет деца. Двойката живее в периода 1900 – 1903 г. в [[Санкт Петербург]]. През 1904 г. се премества в [[Тарту]], [[Естония]]. Калас се интересува от историята и културата на новата си родина и се присъединява към социокултурното общество „Noor-Eesti“ (''Млада Естония''), което провежда кампания за независимостта на Естония. Въпреки че пише на фински, тя включва в творчеството си и естонски теми. През 1919 г. се запознава в Копенхаген с критика и есеист Анна-Мария Талгрен (1886 – 1946), с която поддържат кореспонденция в продължение на десетилетия.
 
През 1920 г., след края на [[Първата световна война]], е обявена независимостта на Естония. В периода 1922- – 1934 г. живее със семейството си в [[Лондон]], докато нейният съпруг е посланик на Естония във Великобритания.
 
В ранните си произведения Калас смесва своите истории с фолклора на естонската литература. В двата тома на „Meren takaa“ (1904–051904 – 05) и в повестта „Ants Raudjalg“ (1907) тя предпочита формата на реализма, изобразявайки останките на вековното крепостничество в Естония под двойния гнет от етническата немска аристокрация и руската бюрокрация. В сборника от кратки разкази „Lähtevien laivojen kaupunki“ (1913) тя търси нови начини на художествено изразяване, като под влиянието на символизма, се измества от преките социални проблеми към тези с по-универсален характер. Въпреки приетата насока историята описана в „Lasnamäen valkea laiva“ се основават на исторически събития.
 
В крайна сметка Калас намира истинския си глас в [[неоромантизъм|неоромантизма]], особено в нейните кратки, трагични „романи-балади“. Те са написани на архаичен езиков стил от 16-и и 17 век в Естония. Особено открояващи се са произведенията от трилогията „Барбара фон Тисенхузен“. Повтаряща се тема в романите ѝ е това, което тя нарича „убийствения Ерос“ – любов, носеща щастие и удовлетворение, но която често води до смърт.
Ред 43:
С любовните си произведения Калас се утвърждава като фатална жена, но най-вероятно тя също преувеличава любовните си връзки. През се влюбва в латвийския художник [[Янис Розентал]], който рисува нейния портрет, но заменя главата ѝ с тази на нейната прислужница. Тя е имала и любовта афера с легендарния финландски поет [[Ейно Лейно]], която става известна след публикуване на нейните дневници през 1950 г.
 
Нацистката окупация на Естония по време на [[Втората световна война]] 1941- – 1944 г. принуждава семейството да отиде в изгнание в [[Швеция]], където Калас остава до 1953 г. Нейният син Сулев самоубива през 1941 г., за да избегне арест от ГПУ, а дъщеря ѝ е застреляна случайно от руски войник през същата година. Съпругът ѝ умира в Стокхолм през 1946 г. Стихосбирките ѝ от този период „Kuoleman joutsen“ (1942), „Kuun silta“ (1943), и „Polttoroviolla“ (1945) отразяват двете ѝ лични трагедии и съдбата на Естония, окупирана от Съветския съюз и Германия. Стотици нейни роднини и приятели са били депортирани в Сибир.
 
През 1948 г. Калас отива до Хелзинки с паспорт на бежанец, и пребивава във Финландия 16 месеца. Връща се в Швеция до 1953 г., тъй като от Съветския съюз изискват репатриране на бежанците, а след 1953 г. трайно се установява в Хелзинки.
Ред 61:
* Lähtevien laivojen kaupunki (1913)
* Seitsemän: Titanic-novelleja (1914)
* Suljettu puutarha, (1915)
* Musta raita (1919)
* Katinka Rabe (1920)
Ред 76:
* Löytöretkillä Lontoossa (1944)
* Polttoroviolla (1945)
* Kanssavaeltajia ja ohikulkijoita 1 – 3 (1945–19471945 – 1947)
* Seitsemän neitsyttä (1948)
* Virvatulia (1949)
* Rakkauden vangit (1951)
* Päiväkirja vuosilta 1897–19061897 – 1906 (1952)
* Päiväkirja vuosilta 1907–19151907 – 1915 (1953)
* Päiväkirja vuosilta 1916–19211916 – 1921 (1954)
* Valitut teokset (1954)
* Päiväkirja vuosilta 1922–19261922 – 1926 (1955)
* Päiväkirja vuosilta 1927–19311927 – 1931 (1956)
* Vaeltava vieraskirja vuosilta 1946–19561946 – 1956 (1957)
 
=== Серия „Барбара фон Тисенхузен“ (''Barbara von Tisenhusen'') ===