Ибрахим I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
John kolev (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Ибрахим I
Line 21 ⟶ 20:
'''Ибрахим I''' е 18-ият [[султан на Османската империя]]. Син е на султан [[Ахмед I]] и [[Кьосем Султан]]. По-късно е наречен „Дели“ (лудия) заради неадекватното си поведение. Свален от престола и удушен, заместен от сина си [[Мехмед IV]].
Ибрахим е роден на 5-6 ноември 1615/1616 г. и е един от по-малките синове на султан Ахмед I (1590-1617). Затварянето му в Клетката го побърква и през остатъка от живота си той живее в страх. Султаните Осман II (1604-1622) и Мурад IV (1612-1640) екзекутират всичките си братя, освен Ибрахим. Всъщност през 1640 г. на смъртното си ложе Мурад заповядва убийството на Ибрахим, защото смята, че е по-добре династията да спре тук, отколкото да продължи с „лудото семе” на брат му. Но тяхната майка, Кьосем султан, не позволява това да се случи. Когато тълпата се опитва да влезе в Клетката, за да го обяви за султан, той е толкова ужасен, че барикадира вратата. Той е убеден, че жестокият му брат се опитва да го подмами и отказва да излезе, докато слуги не донасят тялото на Мурад. Дори тогава майка му трябва да го подмами навън както се приласкава уплашено котенце с храна. След като най-сетне напуска Клетката, Ибрахим започва да танцува из харема, крещейки „Касапинът на империята е мъртъв!”<ref>Coco, C.: , Philip Wilson, 1997</ref>
Двадесет и три годишният Ибрахим се отдава на разврат – най-подходящия според него реванш за изгубените му в Клетката години. Майка му от своя страна е щастлива, че може да управлява вместо него и да се разпорежда с делата на империята. За да осигури спокойствието му и да го задържи далеч от трона, тя редовно му доставя „пресни” девици, които да задоволяват нагона му. Ибрахим обаче има проблем с потентността и често не успява да изпълни мъжките си задължения, поради което Кьосем султан го снабдява и с афродизиаци за засилване на либидото. Освен това Ибрахим предпочита жени, които не може да има, и не можел да прави секс с робини, които нямали право да му отказват нищо. Дмитри Кантемир от Молдавия пише: „В градините на двореца той често нарежда всички девици, кара ги да се съблекат и цвилейки като жребец тича между тях и изнасилва една или друга или ги рита и тормози.<ref>Barber, N.: , English title: , Fibula-Van Dishoeck, 1975</ref>
Когато Ибрахим среща крaсивата дъщеря на великия мюфтия (религиозния водач на турците), той поисква ръката й. Но мюфтията е напълно наясно с развратното му поведение и съветва дъщеря си да откаже предложението на султана. Това разярява Ибрахим и той заповядва момичето да бъде отвлечено. След това в продължение на няколко дни блудства с нея и я връща на баща й.<ref>Dedeoglu, A.: , Osmanli Yayinevi, 1982</ref>
Веднъж Ибрахим заплашва великия везир, че ще го изкорми и напълни със слама, ако не върне даровете, оставени от предходните султани, в храма в Медина.<ref>Freely, J.: (The Imperial City), Viking, 1996</ref>
През 1641 г. една от наложниците на Ибрахим, Тюрхан Хидиче (1627-1682) ражда първия му син – принц Мехмед (1642-1687). Малко преди това Ибрахим се сдобива с бременна робиня, която след раждането си е назначена като детегледачка на малкия принц – тя се пренася в харема заедно с малкия си син. Султанът е възхитен и обсебен от здравото и силно момченце, което е пълна противоположност на собствения му болнав син, и прекарва много време с него. Когато Тюрхан изказва недоволството си от този факт, той получва пристъп на ярост, изтръгва сина си от ръцете на майка му и го хвърля в басейна. За щастие Мехмед оцелява. Три месеца след раждането на Мехмед, друга конкубинка ражда втория му син, Сюлейман (1642-1691). Но той не е последният – следват още много други синове. През 1645 г. Ибрахим сгодява 3-годишната си дъщеря Фатима за Капудан Юсуф паша, но след година нарежда екзекуцията му.<ref>Lytle Croutier, A.: (The world behind the veil), Abbeville Press, 1989</ref>
Често Ибрахим ограбва магазините за бижута на европейските търговци. Султанът обича да облива щедро брадата, дрехите и стаята си с парфюми, особено с екзотична амброзия. Има и фетиш към кожи: дрехите му, завесите и стените били украсени с животинска козина. Възглавниците му също били пълни с нея и той предпочитал да прави секс върху кожа от самур. Ибрахим колекционира книги, подобни на Камасутра, и дори се твърди, че самият той измисля няколко пози. Веднъж е особено впечатлен от начина, по който изглежда половия орган на една крава. Султанът разпраща златно копие на вагината й из цялата империя, за да се опита да намери жена, която да притежава подобна прелест и да задоволи похотта му. Такава, отговаряща на описанието, е намерена в Армения и е изпратена в харема му. Името й е Шекер Пара („Бучка захар”) и тежи... 150 кг. Ибрахим полудява по нея.<ref>Kinross, L.: (The Rise and Fall of the Turkish Empire), Morrow Quill Paperbacks, 1977</ref>
Един ден Шекер Пара му казва, че една от наложниците от харема е била омърсена от външен човек, но не знае никакви подробности, включително и името на момичето. Ибрахим се разгневява и пристъпът му продължава три дни. В този период Мехмед неблагоразумно се шегува с баща си, който изважда камата си и я хвърля в лицето на собствения си син. До края на живота си Мехмед има белег на челото. Главният черен евнух, най-могъщият човек след великия везир, се опитва да открие коя от конкубинките е съгрешила, като за тази цел измъчва някои от момичетата от харема. Усилията му се оказват безуспешни. Именно тогава Ибрахим решава да екзекутира целия си харем – в Босфора са хвърлени 280 момичета, вързани в чували с тежести. Шекер пара и Тюрхан били пощадени. Оцелява още едно момиче, чийто чувал не бил вързан достатъчно здраво. Тя е извадена от водата от френски кораб.<ref>Inalcik, H.: (The classical age 1300-1600), Phoenix, 1988</ref>
Майката на Ибрахим започва силно да ревнува сина си от Шекер Пара и да се страхува от влиянието й над него. Затова един ден я кани на вечеря и я удушава. На Ибрахим казва, че любимката му е умряла внезапно от могъща болест.<ref>Mansel, Ph.: (City of the World's Desire, 1453-1924), John Murray, 1996</ref>
Ибрахим извършва административна реформа, вдига данъците и отклонява всеки възможен източник на приходи към двореца, за да покрие султанските си нужди. Той проявява пълно безразличие към хаоса в империята, а лудостта му предизвиква политическо разцепление. За щастие, синовете му го правят лесно заменим. През 1648 г. еничарите се вдигат на бунт заради ниското си възнаграждение. Те нарязват тялото на великия везир и го продават на улицата. В този момент великият мюфтия решава да отмъсти за обезчестяването на дъщеря си и извършва преврат. Ибрахим е заловен и хвърлен отново в Клетката, което превръща и без това лудия султан в беснеещ лунатик. Въпреки дебелите стени, виковете му можели да се чуят денем и нощем. На 18 август, седмица, след като е свален от трона, палачите влизат в Клетката. С Корана в ръка, Ибрахим се опитва да измоли помилването си, но без резултат. Той е удушен с тетива и погребан в джамията Св. София до Лудия Мустафа.<ref>Palmer, A.: , John Murray, 1993</ref>
Неконвенционалното поведение на Ибрахим, неговата лабилност и внезапни изблици, както и отдадеността му на разврата подсказват, че той е страдал от някакво разстройство на личността. Престоят му в Клетката и постоянният страх за живота му със сигурност са белязали фатално един от най-ексцентричните османски султани.<ref>Penzer, N.M.: (an account of the institution as it existed in the Palace of the Turkish Sultans...), Spring Books, 1967
Randall, D.: (A chronicle of royal misbehavior), Sterling Publishing, 1988
Blandford, N. & Jones, B.: (The world's most) , Hamlyn, 1996
Zacks, R.: , Harper Collins, 1994
Aksit, I.: , Aksit Kültür Turizm, 1997
Treptow, K.W. (ed.): , East European Monographs, Columbia University Press, 1996
Burke's (Europe and Latin America)</ref>
== Източници ==
{{мъниче|Турция}}
{{Пост списък|Султан на Османската империя|22}}
| |||