Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии

В началото на 90-те години на 19-и век Немирович-Данченко проявява голям интерес към оперния жанр. Той е привърженик на оперното течение [[веризъм]] и за него образецът на хубава опера с реалистично съдържание и битови сцени е „[[СелскаСелската чест]]“ от [[Маскани]]. Либретото на „Алеко“ по своята структура има много общо с едноактна веристка опера, а някои негови моменти вероятно са директно подсказани от „Селска чест“. ПодобноТака например, подобно на операта на Маскани, единственият акт на „Алеко“ се разделя на две части, свързаникоито се свързват с оркестровото изпълнение на интермецо. По съшия начин е построена и „Селска чест“. Смята се, че тезипаралелите паралелимежду двете опери не са случайни и че очарованият от новата опера на италианския композитор Немирович-Данченко съзнателно възпроизвежда определени черти на нейната драма, като се е стреми да създаде руски образец на веризъм и съзнателно възпроизвежда в своето либрето чертите на италианската драма. Неизбежните ограничения, произтичащи от самия характер на учебното задание – изискването за краткост, опростена драматична интрига, съвпадат в случая със собствените му творчески виждания.<ref name="белканто"/><ref name="саунд"/>

Същевременно либретистът е много внимателен с пушкинския текст и се стреми той да е максимално запазен. Някои сцени на операта изцяло възпроизвеждат откъсите от поемата, нейните стихове се използват при различни допълвания и вставки. Все пак се налагатправи и определени съкращениясъкращаване на поемата – за бягството на Алеко от градския живот се споменава съвсем кратко, акцентът е върху любовната драма. Това води до обедняването на образа на главния герой, описан при Пушкин като сложен, свободолюбив и егоистичен характер. ПрезТова е причината през 1937 г., когато светът отбелязва 100 години от кончината на Пушкин и по този повод, големият руски бас, [[Фьодор Шаляпин]], предлагада използва повода и да предложи на Рахманинов да напише пролог към операта, който да разкрива съдбата на героя до неговото идване при циганите и годините на странствуване с тях. Но за 64-годишният композитор нетова приемаозначава идеятазавръщане да се върнес 45 години назад към отдавна отминалия етап на младежкото симу произведение. Рахманинов не се съгласява.<ref name="белканто"/><ref name="саунд"/>

В България операта „Алеко“ за първи път се изпълнява по [[БНР]] през 1973 г. В записа участват големия български бас [[Никола Гюзелев]] (Алеко), [[Благовеста Карнобатлова-Добрева|Благовеста Карнобатлова]] (Земфира), Димитър Петков (старият циганин), Павел Куршумов (младият циганин), Тони Христова (старата циганка), ансамбъл за песни на БНР, Пловдивската филхармония с диригент [[Руслан Райчев]]. Премиерната постановка на сцена е на 23 януари 2009 г. в Софийската опера. Диригентът е [[Емил Табаков]], режисурата е на Вера Петрова. Ролите се изпълняват от [[Юлиян Константинов]] (Алеко), Август Амонов от [[Мариински театър|Мариинския театър]] (младият циганин), Цветана Бандаловска (Земфира), Ангел Христов (старият циганин).<ref>[https://bnr.bg/post/100727832 80 години от рождението на големия български бас Никола Гюзелев]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2009/0109/310109/kultura/cul-2.html Магдалена Манолова. Алеко и Шехерезада - – герои на нашето време]</ref><ref>[https://news.bg/culture/yubileen-tvorcheski-sezon-na-operata.html Юбилеен творчески сезон на Операта]</ref>