'''Българските турци''' ({{lang|tr|Bulgaristan Türkleri}}) представляват най-голямото етническо [[малцинство]] в страната.<br>
Според различни теории, нейните представители са в по-голямата си част потомци на [[тюрки|тюркски заселници]], които са преселени по [[Българско землище|българските земи]] от [[Анадола]] след [[Османска империя|османското завладяване на Балканите]] в края на 14-и и началото на 15 век, както и донякъде на местно население, [[ислям]]изирано и постепенно приело [[Турски език|турския език]] по време на [[Османско владичество в България|османското владичество]].<ref>Stein, Jonathan. ''The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe'', p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7</ref><ref>R.J.Crampton. „A concise history of Bulgaria“, p. 36. Cambridge University Press, 1997.</ref> Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „[[агар]]яни“ и „[[Исмаилтяни|измаилтяни]]“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).
